— Е, какво ще кажете? — попита русият. — Ще дойдете ли с нас на забавата?
Томас погледна въпросително Бренда, но тя беше впила очи в лицето на русолявия. Явно се готвеше да направи нещо глупаво.
— Добре — побърза да отговори Томас. — Идваме.
Бренда извърна глава към него.
— Какво?
— Единият е с пистолет. Другият има нож. А жената държи отвертка! Не съм в настроение да ме бодат с остриета.
— Май хубавичкото ти приятелче не е никак глупаво — подметна русолявият. — Е, да идем да се позабавляваме. — Той обърна дулото на пистолета към стълбите и се усмихна. — След вас, драги гости.
Бренда очевидно бе кипнала от гняв, но осъзнаваше, че нямат друг избор.
— Добре — склони тя.
— Ето така ми харесвате — изхили се русолявият. — И без това няма от какво да се боите.
— Нищо лошо няма да ви сторим — добави високият. — Освен ако не започнете да се инатите. Повярвайте ми, към края на купона ще бъдете едни от нас.
Томас се опита да сподави нарастващата паника.
— Хайде да го направим — добави русолявият.
— Вас чакаме — другият отново кимна към стълбите.
Томас се пресегна и улови Бренда за ръката. Сетне я дръпна до себе си.
— Да вървим на забавата, скъпа — рече той. — Сигурно ще е доста весело там!
— Винаги се просълзявам, като видя хора, които се обичат — подметна жената. Тя вдигна ръка сякаш да избърше сълзите от очите си.
Докато крачеше към стълбите, Томас усещаше, че мъжът продължава да държи пистолета насочен към него. Спуснаха се надолу и се озоваха в тесен коридор, в който едва се побираха двама един до друг. Вратата нямаше дръжка. Томас повдигна вежди и се обърна към русолявия.
— Трябва да почукаш, ама по специален начин — захили се мъжът. — Три пъти бавно, три пъти бързо, после два пъти с кокалчетата.
Томас ненавиждаше тези хора. Мразеше начина, по който говорят, подигравателното им отношение въпреки любезните думи. Кой знае защо смяташе тези побърканяци за по-страшни дори от онзи тип, който им искаше носовете. Там поне знаеше какво да очаква.
— Направи го — прошепна Бренда.
Томас сви ръката си в юмрук и почука, както му бяха казали. Вратата се отвори почти веднага и музиката се усили като повей на вятър.
Мъжът, който ги посрещна, беше огромен, с обеци на носа и ушите и лице, изрисувано с татуировки. Косата му бе дълга и бяла и се спускаше надолу по раменете. Но Томас почти нямаше време да огледа всичко това, преди мъжът да заговори.
— Здрасти, Томас. Очаквахме те.
37
Следващата минута премина в опити сетивата на Томас да се справят със света.
Все още бе шокиран от думите, с които го посрещнаха, а междувременно дългокосият мъж ги дръпна заедно с Бренда вътре и ги поведе през тълпата от подрусващи се тела. Музиката бе оглушителна, всеки удар на барабана сякаш се забиваше като чук в главата на Томас. От тавана висяха фенери, които се клатеха и хвърляха отблясъци на всички страни.
Докато си проправяха път, дългокосият се наведе и заговори в ухото на Томас.
— Слава на Бога за акумулаторите. Ако ги нямаше, животът тук да е замрял!
— Откъде ми знаеш името? — попита Томас. — И защо сте ме чакали?
Мъжът се разсмя.
— Цяла нощ ви наблюдаваме! А на сутринта, като видяхме реакцията ти на табелката, решихме, че ти трябва да си прочутият Томас!
Бренда го бе прегърнала през кръста и се притискаше в него, вероятно за да не се разделят. Вероятно. Но когато чу това, се притисна още по-силно.
Томас погледна назад и установи, че русолявият и приятелите му ги следват по петите. Бяха прибрали оръжията, но всеки момент можеха да ги извадят отново.
Музиката продължаваше да кънти. Басът заплашваше да разцепи стените. Присъстващите бяха облени в пот, в помещението бе задушно.
Някъде към средата дългокосият спря и се обърна към тях.
— Много държим да се присъедините към нас! — извика той. — Вие също ще спечелите от това! Ще ви пазим от лошите побърканяци!
Томас бе доволен, че познанията им за тях не се простират твърде далеч. Може би решението му в края на краищата нямаше да се окаже толкова погрешно. Може би, ако им играят по свирката, двамата с Бренда ще успеят по-късно да се измъкнат.
— Ще ида да ви донеса нещо за пиене! — добави дългокосият. — Забавлявайте се! — Той се отдалечи, като криволичеше в тълпата.
Томас се обърна и установи, че русолявият и приятелите му все още са зад тях и не танцуват, а само се озъртат. Жената с конската опашка улови погледа му и махна с ръка.