— Тереза — прошепна, преди да успее да се овладее. Въпреки страховития й изглед, насоченото оръжие и решимостта на лицето й искаше да се пресегне и да я прегърне. Неволно си спомни за целувката на раздяла. За това как я бе държал в обятията си.
— Тереза, какво…
— Млъкни! — Същият спокоен глас. Заповеднически. Нетърпящ възражение. Не я познаваше такава.
— Но какво…
Тереза отстъпи назад, завъртя копието с дръжката напред и го удари по дясната буза. Болката бе толкова силна, че той се свлече на колене.
— Казах ти да мълчиш — повтори тя. Пресегна се, сграбчи го за ризата и го накара да се изправи. След това отново насочи оръжието към него. — Ти ли се казваш Томас?
Той се ококори. Спомни си за предупреждението й. Че каквото и да се случи, трябва да й има доверие.
— Да, знаеш кой съм…
Този път тя завъртя копието още по-рязко и го халоса по темето. Болката бе по-силна дори от предишния път, той се приведе и се хвана за главата. Но поне не падна.
— Знаеш кой съм! — изкрещя.
— Знаех преди — отвърна тя презрително. — Сега те питам за последен път. Името ти Томас ли е?
— Да! — извика той. — Казвам се Томас!
Тереза кимна и отстъпи бавно назад, като държеше острието насочено към гърдите му. Момчетата се отдръпваха от пътя й, докато вървеше назад, за да се присъедини към своите спътнички.
— Идваш с нас — провикна се тя. — Томас. Хайде. Не забравяйте, мръдне ли някой друг, откриваме стрелба.
— Няма да стане! — извика неочаквано Миньо. — Никъде няма да го водите.
Тереза се направи, че не го е чула. Погледът й остана втренчен в Томас.
— Това не е някаква глупава игра. Започвам да броя. На всеки пет отброявания ще убиваме по един от вас. И така, докато Томас остане сам, после пак ще го отведем. Вие решавате.
Едва сега Томас забеляза, че Арис се държи странно. Стоеше до Томас и се въртеше бавно, оглеждаше момичетата, сякаш ги познаваше добре. Но досега не бе казал нищо.
„Разбира се” — рече си Томас. Това беше група Б, Арис е бил част от нея. Той наистина ги познаваше.
— Едно! — извика Тереза.
Томас не можеше да рискува. Тръгна към нея, разблъска момчетата и прекоси откритото пространство. Остана глух за виковете на Миньо и останалите. Вървя, докато не се изправи пред нея.
Нали това бе искал? Да бъде с нея. Дори когато изглеждаше, че тя е настроена враждебно към него. Когато очевидно бе под контрола на ЗЛО, както бе станало с Алби и Гали. Нищо чудно спомените й да са изтрити напълно. Но това нямаше значение.
— Хубаво — рече той. — Ето ме.
— Едва стигнах до едно.
— Както и да е. Така реших.
Тя го удари с копието толкова силно, че той отново се свлече на земята. Челюстта го болеше и пареше, сякаш бе жив огън. Той изплю на земята кървава храчка.
— Донесете торбата — нареди надвесената над него Тереза.
С периферното си зрение Томас забеляза, че към него се приближават две момичета с прибрани оръжия. Едното от тях — мургаво девойче с обръсната до голо глава, носеше голям чувал от грубо зебло. Те спряха на две крачки от него, докато той се изправяше бавно на ръце и крака.
— Ще го отведем с нас! — извика Тереза. — Ако някой ни последва, ще го ударя отново, а после ще открием по вас стрелба. Няма да си правим труда да се прицелваме. Пускаме стрелите и когото ударим.
— Тереза! — извика Миньо. — Да не си пипнала изблика? Нещо хич не е наред с ума ти.
Дръжката на копието се стовари върху тила на Томас и той рухна на земята, а пред очите му затанцуваха искри. Как бе възможно да постъпва така с него?
— Някой друг има ли нещо за казване? — извика Тереза. После, след известно време, добави: — Май няма. Напъхайте го в чувала.
Нечии ръце го сграбчиха грубо и го завъртяха по гръб. Томас изстена. Лица, които дори не изглеждаха гневни, се надвесиха отгоре му.
— Не се съпротивлявай — посъветва го мургавото момиче, лицето й лъщеше от пот. — Инак ще стане по-лошо.
Томас беше объркан. В гласа и по изражението й прочете искрено състрадание, Но думите й не съвпадаха с него.
— Най-добре ела с нас и ни остави да те убием. Нищо няма да спечелиш, ако се опъваш, освен още мъчения.
Нахлузиха чувала на главата му и сега вече виждаше само мъждива светлина.
45
Завъртяха го на земята, докато нахлузиха чувала до краката му. След това го омотаха с въже и стегнаха възела над главата му.
Томас усети, че въжето се затяга, после издърпа главата му нагоре. Предполагаше, че момичетата са стиснали двата края, което можеше да означава само едно — щяха да го влачат. Повече не можеше да понася това положение и започна да се извива и да вика: