— Добре — рече Тереза. — Там ще го оставим да върви.
Няколко чифта ръце сграбчиха Томас и го повдигнаха. Той успя да различи през чувала, че Тереза и три от момичетата го носят. Те си проправяха път между канарите и покрай самотните дръвчета. Томас чуваше тежкото им дишане и подушваше потните им тела. Започваше да ги мрази все повече с всяко подрусване. Дори Тереза. Опита за последен път да я повика мислено, да спаси вярата си в нея, но не получи отговор.
Някъде около час вървяха нагоре по планината — като спираха от време на време, за да се сменят момичетата, които го носеха. Беше изминало два пъти повече време, откакто се разделиха с езерните. Слънцето се бе издигнало достатъчно в небето, за да започне да става опасно, горещината бе нетърпима. Малко след това заобиколиха масивна стена, теренът се поизравни и тогава навлязоха в сянка. Хладината бе приятно облекчение.
— Е, добре — въздъхна Тереза. — Пуснете го.
Те го захвърлиха безцеремонно на твърдата земя. От удара дъхът на Томас секна и той остана да лежи замаян, докато го развързваха. Не след дълго изхлузиха чувала през главата му.
Той се огледа, като мигаше слепешката. Тереза и спътничките й вече бяха насочили оръжията си към него. Това му се стори нелепо.
— Сигурно много ви е страх от мен — обяви в неочакван порив на смелост, — след като сте двайсет въоръжени момичета, а аз нямам никакво оръжие.
Тереза замахна с копието.
— Чакай! — извика Томас и тя спря. Той разпери ръце и бавно се надигна. — Виж, не смятам да предприемам каквото и да било. Просто ме отведете там, накъдето сме тръгнали, и после може да се разправите с мен. Да ме убиете като добро момче. И без това няма за какво толкова да живея.
Докато произнасяше тези думи, бе втренчил поглед в нея. Все още се надяваше, че нещата най-сетне ще започнат да се изясняват.
— Хайде — подкани Тереза. — Всичко това взе да ми омръзва. Да влезем в прохода и да опитаме да се наспим, докато е светло. А довечера ще продължим навътре.
— А какво ще правим с този тип? — попита мургавото момиче.
— Не бери грижа, ще му видим сметката — отвърна Тереза. — Ще го убием, точно както ни наредиха. Това е наказанието му, задето постъпи така с мен.
46
Томас не можеше да си обясни какво бе имала предвид Тереза с това изказване. Че й бил сторил нещо. Но докато вървяха през планината, умът му постепенно изпадна във вцепенение, съсредоточен върху усилието да премества горящите от болка крака. Една стръмна скала отдясно им осигуряваше сянка, но всичко наоколо бе обагрено в червено и кафяво. Сухо и прашно. Момичетата му позволиха да изпие няколко глътки вода, но той не се съмняваше, че всяка от тях се бе изпарила, преди да стигне до стомаха.
Тъкмо когато слънцето отново се подаде отгоре, стигнаха голяма вдлъбнатина в стената. Тя навлизаше на четиресет-петдесет стъпки навътре и оформяше плитка пещера. Томас предположи, че това ще е мястото на техния бивак. Явно момичетата бяха прекарали тук поне няколко дена. Видя разхвърляни одеяла, пепел от огън и купчина боклуци. Когато пристигнаха, завариха още три момичета, вероятно бяха сметнали, че ще трябва да са по-голяма група, за да отвлекат Томас.
Въоръжени с лъкове, копия и мачетета? Наистина му се стори глупаво. Можеха да се справят дори само няколко от тях.
Докато вървяха, Томас бе узнал някои неща. Мургавото момиче се наричаше Хариет, а онова, което не се отделяше от нея и имаше червеникаво-русолява коса и бяла кожа, бе Соня. Макар да не бе съвсем сигурен, предположи, че двете са командвали групата преди появата на Тереза. Държаха се като хора с власт, но в края на краищата винаги изчакваха нейното мнение.
— Добре — заговори Тереза. — Да го вържем за онова грозно дърво. — Тя посочи сребристия скелет на изсъхнал дъб, чиито корени все още се впиваха в чакълестата земя, макар да бе умрял отдавна. — Най-добре да го нахраним, за да не хленчи и стене цял ден и да ни пречи да спим.
Томас не сваляше очи от нея. Каквото и да бе намислила, поведението й му се стори нелепо. И въпреки желанието си започваше да я намразва, независимо какво му бе казала в началото.
Не се съпротивляваше, докато го завързваха през кръста за дънера, като оставиха ръцете му свободни. След като стегнаха въжетата, му дадоха няколко гранулирани пръчки и шише с вода. Никоя не го заговори, нито отвърна на погледа му. И колкото и да бе странно, стори му се, че всички са малко гузни. Той започна да се храни, като същевременно се оглеждаше внимателно. А междувременно момичетата взеха да се настаняват за почивка. Всичко това посред бял ден му изглеждаше толкова странно.