— Вероятно няма да има резултат — каза Фрида меко. — Тя е пълнолетна.
— Все пак трябва да опитам. Не мога да оставя нещата ей така.
— Напълно те разбирам.
— Веднага ще го направя. Макар че след като не съм предприела нищо през всичките тези години, не виждам какво ще се промени за един час.
Джим Фиърби беше проверил три пети от общо двайсет и трите имена в списъка си, които беше взел от регионални вестници и уебсайтове за изчезнали хора. Край три от тях вече беше сложил отметка; до едно от имената имаше въпросителна; други беше зачеркнал. Оставаха му още девет семейства, които трябваше да посети — девет майки, които щяха да го гледат с изопнати лица и тъжни очи. Още девет истории за изчезнали дъщери и още девет снимки, които да добави към колекцията си от лица на млади жени, които беше забол на корковата дъска в кабинета си.
Те го гледаха безмълвно, докато той седеше облегнат назад във фотьойла си с чаша чисто уиски и с димяща цигара. По-рано никога не пушеше вътре, но вече нямаше на кого да пречи. Местеше погледа си от лице на лице: ето я първата, Хейзъл Бартън, с нейната лъчезарна усмивка — нея вече добре я познаваше. До нея беше Ванеса Дейл — тази, която се беше отървала. Роксан Ингейтстоун с нейното несиметрично лице и сиво-зелени очи. Дейзи Кру — жизнерадостна, с малка трапчинка на едната буза. Ванеса Дейл беше жива, Хейзъл Бартън беше мъртва. А останалите две? Той загаси цигарата си и веднага запали нова, всмуквайки дълбоко дима. Гледаше като омагьосан тези лица, докато те сякаш оживяха пред погледа му и втренчени в него, го молеха да ги намери.
Това беше кратък и много загадъчен имейл. Какво става? Кажи ми как си, кажи ми как са Рубен, Джоузеф и Саша. А Клои? Липсват ми разказите ти за твоето ежедневие, малките подробности. Липсваш ми. Санди ххх
35
Фрида се беше уговорила със Саша да се видят в осем часа. Саша се беше обадила да ѝ каже, че има нещо, което трябва да сподели с нея. Фрида не можа да определи по тона ѝ дали това нещо беше добро, или лошо, но беше сигурна, че е важно. Преди това, както беше обещала, отиде да се срещне с Оливия.
Не знаеше какво да очаква, но беше поразена от външния вид на Оливия. Тя се появи на вратата в раирани панталони, пристегнати с шнур, изцапан с петна корсаж и джапанки. Лакът на ноктите на краката ѝ беше олющен, косата ѝ беше мазна, а най-учудващото бе, че на лицето ѝ — бледо и подпухнало, нямаше никакъв грим. Фрида никога не беше виждала Оливия без грим. Веднага щом станеше от леглото сутрин, тя внимателно си слагаше фондьотен, очна линия, дебел слой туш за мигли, яркочервено червило. Без тези мазила по лицето си тя изглеждаше посърнала и уязвима.
Беше трудно да ѝ се разсърди човек.
— Да не би да си забравила, че се разбрахме да се видим?
— Не, но не знаех колко е часът.
— Шест и половина е.
— Исусе! Времето лети, когато си заспал. — Тя се опита да го обърне на шега.
— Болна ли си?
— Снощи си легнах късно. Сега бях позадрямала.
— Да направя ли чай?
— Чай?
— Да.
— Предпочитам питие.
— Първо чай. Трябва да обсъдим някои неща.
— Като например това, че съм безобразна майка ли?
— Не.
Двете отидоха заедно в кухнята, която беше по-запусната от всякога. Отвратителният безпорядък в нея наподобяваше този, който Клои успяваше да създаде в кухнята на Фрида: разхвърляни навсякъде чаши и празни бутилки, боклук, който извираше от торбите за смет по лепкавите плочки на пода, островчета от засъхнал восък по масата, кисел мирис, който изпълваше въздуха. Фрида сложи в мивката някои неща от масата, за да освободи малко място.
— Както знаеш, тя избяга от мен — каза Оливия, очевидно без да забелязва състоянието, в което се намираше кухнята ѝ. — Може би ти е казала, че съм я изгонила, но не е така. Тя ми наговори ужасни неща и после избяга.
— Казва, че си я ударила с четка за коса.
— Да, но четката беше с мек косъм. Майка ми навремето ме удряше с дървена лъжица.
Фрида пусна две пакетчета чай в каничката за запарване на чай и извади от мивката две чаши, за да ги измие.
— Доста си занемарила кухнята — каза Фрида. — Трябва да приведеш всичко в ред, преди Клои да се върне отново тук.
— Всички не можем да бъдем като теб. У вас всяко нещо е на мястото си. Това не означава, че аз не се справям.
— Изглеждаш зле. Цял следобед си изкарала в леглото. Къщата ти е в ужасно състояние. Клои избяга от теб. Доколкото разбирам, и Кирън си е тръгнал.