— Какво друго ти каза?
— Мисля, че аз говорих повече от него — промърмори Оливия.
— Кажи ми всичко, което си спомняш.
— Плашиш ме, Фрида.
— Моля те.
— Знаеше, че имам дъщеря, която се казва Клои, и че в момента живее при теб.
— Друго?
— Няма друго. Причиняваш ми главоболие.
— Не спомена Тери, Джоана или Кари.
— Не.
— Не ми ли изпрати някакво послание?
— Само поздрави — или целувки. О, и спомена нещо за жълти нарциси.
— За жълти нарциси? Какво по-точно?
— Каза, че веднъж ти е подарил жълти нарциси.
Точно така. Дийн беше изпратил малко момиченце при нея в парка, което ѝ предаде букет от жълти нарциси и устно послание. Пет думи, които Фрида не можеше да забрави: "Не ти беше дошло времето".
Тя се изправи.
— Да си го оставяла сам, макар и за малко?
— Не! По едно време отидох до тоалетната, но иначе — нищо не е откраднал, ако това имаш предвид. Човекът просто беше мил.
— Колко резервни ключа имаш?
— Какво? Прекаляваш, Фрида. Както и да е, не знам. Аз имам ключове, също и Клои. Има и още няколко, би трябвало да са тук някъде, но нямам представа къде точно.
— Слушай, Оливия. Ще накарам Джоузеф да дойде и да смени всички брави в къщата ти, а също така да монтира ключалки на прозорците.
— Да не си полудяла?
— Просто се грижа за вашата сигурност. Джоузеф ще дойде рано сутринта, така че гледай да станеш навреме.
— Какво става?
— Нищо, надявам се. Просто предпазна мярка.
— Тръгваш ли си?
— Имам среща със Саша. Виж, Оливия, повече не пускай непознати мъже в дома си.
36
Преди уговорената среща със Сейди Карлсън прекара двайсет минути с Дора Ленъкс. Двамата седнаха в кухнята, а през това време, вдигайки шум до небето, Луиз чистеше и подреждаше всекидневната и антрето. Карлсън си помисли, че у Дора всичко беше бледо — бялото ѝ слабо лице, безкръвните ѝ устни, малките ѝ длани с тънки пръсти, които си играеха машинално със солницата. Тя беше крехко, ефирно създание. Сините ѝ вени личаха под млечнобялата ѝ кожа. Карлсън се почувства отвратително, когато ѝ показа парцалената кукла и чу сподавеното ѝ скимтене.
— Съжалявам, че те притеснявам, Дора, но намерихме това в твоята стая.
Тя се втренчи в куклата, после отвърна погледа си.
— Твоя ли е?
— Ужасна е.
— Ти ли направи това, Дора?
— Не!
— Няма страшно, дори и да си го направила. Никой няма да ти се кара. Просто искам да знам дали ти си осакатила куклата.
— Аз само исках да я скрия.
— От кого?
— Не знам. От всички. Не исках никой да я види.
— Значи, малко си я разрязала и после си решила да я скриеш, така ли? — попита я Карлсън и добави: — Спокойно, не се притеснявай.
— He. Не съм го направила аз! Куклата не е моя. Исках да я изхвърля в кофата за боклук, но после си помислих, че някой може да я види.
— Ако не е твоя, чия е тогава?
— Не знам. Защо питате? — В гласа ѝ се усетиха истерични нотки.
— Чуй ме, Дора. Не си направила нищо лошо, но искам да знам как тази кукла се е озовала в стаята ти, щом не е твоя.
— Намерих я — прошепна тя.
— Къде я намери?
— Един ден се бях разболяла и бях сама вкъщи. Имах висока температура и не отидох на училище. У дома нямаше никого. Мама каза, че ще се върне по-рано от работа, и ми остави сандвич до леглото. Не можех да чета, защото ме болеше главата, но не можех и да заспя, затова просто си лежах в леглото и слушах звуците, които идваха от улицата. По едно време се чу тракане и някой пусна нещо през отвора на пощенската кутия, но си помислих, че сигурно са рекламни листовки. По-късно, когато станах до тоалетната, от площадката на стълбището забелязах куклата, слязох долу, вдигнах я и видях… — Тя потрепери и млъкна, вперила поглед в Карлсън.
— Казваш, че някой е пъхнал куклата през отвора на пощенската кутия?
— Да.
— Разрязана по този начин?
— Да. Стана ми страшно. Не знам защо, но реших, че трябва да я скрия.
— И това се случи през деня, когато е нормално да няма никого тук?
— Бях болна от грип — каза, сякаш защитавайки се, Дора.
Карлсън кимна. Това, което си мислеше, бе, че в който и да е от делничните дни именно Рут Ленъкс се е очаквало да намери разпорената кукла. Недвусмислено послание. Предупреждение.
Този път Сейди не беше гримирана и не ухаеше на парфюм. Беше дошла по-рано и си беше поръчала доматен сок. Поздрави [Карлсън делово, сякаш бе колега от службата ѝ. Той се наведе да я целуне по бузата, но тя си извъртя главата и вместо това я целуна по ухото.