Саша не вдигна своята, само се усмихна щастливо.
— Знаеш ли, Фрида, светът изглежда по-пъстър и по-слънчев. Чувствам как в мен пулсира енергия. Сутрин, когато се събудя, усещам как пролетта отвън нахлува вътре в тялото ми. Знам, че се притесняваш да не би пак да позволя на някого да ме нарани — но ти се запозна с Франк. Той не е такъв човек. А и, реално погледнато, какво е да се влюбиш? Отчасти това означава да се отдадеш на възможността да изпиташ радост и да приемеш риска да бъдеш наранен. Да си позволиш да повярваш на другия. Знам, че в миналото съм правила грешки. Но този път е различно. Сега съм по-силна от преди, вече не съм толкова мекушава.
— Много се радвам за теб — каза Фрида. — Наистина.
— Чудесно! Знам, че двамата ще си допаднете. Той казва, че си страхотна. Но аз не съм дошла, за да ти дърдоря за Франк като някаква хлапачка. Има нещо, което искам да споделя с теб. Още не съм казала на никого, но…
На вратата се позвъни.
— Кой ли може да е? За Клои е много рано, а и тя има ключ.
Звънецът отново иззвъня, а после на вратата се потропа. Фрида избърса устата си със салфетка, отпи глътка вино и стана.
— Който и да е, ще го отпратя — каза тя.
Пред вратата ѝ стоеше Джудит Ленъкс. Беше облечена в широко мъжко яке и с нещо, което се стори на Фрида като брич за езда. До нея бе застанала Дора с нейното бледо и изнурено лице и дълга кестенява коса, сплетена на френска плитка.
— Здравейте — изрече Джудит тихо, с малко неуверен глас — Казахте, че мога да идвам у вас.
— Джудит?
— Не исках да оставя Дора сама. Реших, че няма да имате нищо против.
Фрида премести поглед от едната към другата.
— Татко е много пиян — продължи Джудит. — Не знам къде е Тед. Не издържах повече да стоя вкъщи заедно с леля Луиз. Най-много да има още едно убийство.
Дора изхлипа сподавено.
— По-добре влезте — каза Фрида. Тя не можеше да определи кое чувство беше по-силно: съжалението към двете момичета, застанали на прага ѝ, или задушаващият я гняв, че трябваше да се погрижи за тях.
— Саша, това са Джудит и Дора. — Саша ги погледна изненадано. — Те са приятелки на Клои.
— Не съвсем — обади се Джудит. — Тед е приятел на Клои. Аз почти не я познавам. Дора никога не я е виждала. Нали, Дора?
— Не, не съм — прошепна Дора. Тя беше почти прозрачна, забеляза Фрида — сини вени под бледа кожа, сини сенки под очите, врат, който беше толкова тънък, че сякаш едва успяваше да крепи главата ѝ, кльощави колене, слаби крака, единият от които беше с ожулен пищял. Именно тя беше намерила майка си мъртва, спомни си Фрида.
— Седнете — покани ги тя. — Яли ли сте нещо?
— Аз не съм гладна — каза Дора.
— След закуска не съм яла нищо — отвърна Джудит. — А Дора дори не закуси сутринта.
— Ето. — Фрида извади още две чинии и ги сложи пред момичетата. — Има достатъчно храна за всички. — Тя улови въпросителния поглед на Саша. — Майката на Джудит и Дора почина наскоро.
Саша се наведе към тях, мекият израз на лицето ѝ се открои на светлината на свещите.
— Ужасно съжалявам.
— Някой я е убил — каза Джудит с дрезгав глас. — В дома ни.
— Но това е чудовищно!
— Двамата с Тед смятаме, че е бил любовникът ѝ.
— Недей — изхленчи жално Дора.
Фрида забеляза как в отсъствието на Тед Джудит копираше неговия гняв и разяждаща горчивина.
— Може ли малко вино?
— На колко години си?
— На петнайсет. Нали няма да започнете да ме поучавате, че не трябва да пия вино, защото съм само на петнайсет? — Тя изсумтя пренебрежително. Сините ѝ очи проблеснаха, гласът ѝ бе станал писклив.
— Утре си на училище, а и аз едва те познавам. Ще ти донеса вода.
Джудит повдигна рамене.
— Не си правете труда. Не ми се пие.
— Дора, хапни си ориз — каза Саша. В гласа ѝ се усещаха гальовни нотки. Копнее за деца, помисли си Фрида. Влюбена е и иска да си роди бебе.
Дора си сложи чаена лъжичка ориз в чинията и го побутна с неохота. Саша сложи ръката си върху ръката на момичето, при което то облегна главата си на масата и избухна в плач. Слабите му рамене се разтресоха, изтощеното му тяло се разтрепери.
— Господи! — възкликна Саша. — Бедното дете! — Тя коленичи край момичето и го обгърна с ръце. След малко Дора се обърна поривисто към Саша, зарови мокрото си от сълзи лице в рамото ѝ и се вкопчи в нея като удавник.
Джудит ги гледаше с безизразно лице.
— Може ли да поговорим? — обърна се тя шепнешком към Фрида, докато Дора хлипаше шумно.
— Да, разбира се.
— Ей там, навън. — Джудит посочи с глава към вътрешния двор.
Фрида стана и отвори задната врата. След топлината на деня вечерният въздух все още беше приятен и тя усети аромата на подправките, които бе засадила в сандъчета.