— Може би. — Джудит се обърна. — Значи, смятате, че е знаела?
— Вероятно да.
— И е чакала да ѝ се доверя?
— Възможно е.
— Но аз така и не го направих.
— Очевидно не.
— Чувствам се така, сякаш никога не съм я познавала. Не си спомням добре лицето ѝ.
— В момента си много объркана. — Фрида реши да действа. — Слушай, Джудит. На няколко минути път оттук има аптека, която работи до късно. Ако успея, ще ти купя комплект за уринарен тест за бременност и ще можеш да го направиш тук още сега.
— Сега?
— Да.
— Още не съм готова за това.
— Поне ще знаеш. Най-лошо е да си в неведение. — Нейната стара мантра — но като че ли вече поизтъркана. Фрида се вгледа в бледите очертания на напрегнатото лице на Джудит. Сложи ръката си на рамото ѝ и я поведе към кухнята.
— Кърито ти изстина. — Саша се приближи и докосна ръката ѝ.
— Предполагам. Следващия път ще отидем на ресторант. Сега ще трябва да изляза за няколко минути.
— Къде?
— До аптеката, за да взема някои неща.
— Тя мисли, че е бременна, нали? — попита я тихо Саша.
— А ти как разбра?
— Комплект за уринарен тест ли смяташ да купиш?
— Да. Ако е отворено.
Саша се извърна леко и каза с равен тон:
— Имам една опаковка в чантата си. Ако иска, може да я използва.
— О, Саша! — Фрида си спомни за някои неща, които ѝ бяха направили впечатление: Саша не вдигна чашата си и не пи вино, Саша говореше с Дора с майчинска нежност, вълнението на Саша по-рано същата вечер сякаш искаше да сподели нещо важно. — Това ли искаше да ми кажеш?
— Да.
— Бременна ли си?
— Да поговорим за това по-късно.
Джудит не беше бременна. Фрида ѝ каза, че гаденето и закъснението на цикъла ѝ най-вероятно се дължат на шока и душевната ѝ мъка. Каза ѝ още, че трябва да прояви разум, а не да я кара както досега. Тя беше на петнайсет, а имаше интимна връзка с мъж, който бе с тринайсет години по-голям от нея.
— Трябва да поговориш с някого — добави Фрида.
— Нали сега говоря с вас.
Фрида въздъхна. Главата ѝ пулсираше от умора.
— Имам предвид с някого другиго, не с мен.
Тя направи на Джудит чаша чай, а на изтощената от плач Дора — чаша горещ шоколад.
— Ще ви извикам такси. Баща ви и леля ви сигурно се притесняват.
Джудит изсумтя недоволно.
В този момент на входа се позвъни.
— Това трябва да е Клои — каза Фрида.
— Аз ще отворя. — Саша стана, докосна приятелски рамото на Фрида и отиде до входната врата.
Не беше Клои, а Тед. Личеше му, че се бе напушил с марихуана.
— Клои още ли не си е дошла? — попита той.
— Не. Сега ще поръчам такси — отвърна Фрида, взимайки в ръка телефонната слушалка. — Можете всички заедно да се приберете вкъщи. — Тя даде адреса си на дежурния оператор и затвори телефона.
— Няма начин. Няма как да стане. Татко е мъртвопиян, а леля Луиз е направо бясна. Нямам намерение да прекарам там нощта.
— Тогава и аз няма да се прибера — каза Джудит. Сините ѝ очи проблеснаха предизвикателно. — Нито пък Дора. Нали, Дора?
Дора я погледна ужасено.
— Таксито ще бъде тук след около пет минути. И тримата си отивате вкъщи.
— Не, аз не мога да се върна там — възпротиви се Тед.
— Не можете да ни накарате насила — добави Джудит. Дора отново облегна главата си на кухненската маса и притвори очи. Клепачите ѝ изглеждаха прозрачни.
— Не, разбира се. Но тогава къде ще отидете?
— Има ли значение?
— Да. Доколкото знам, ти си вече на осемнайсет, при това си момче и можеш да се грижиш за себе си — поне на теория. Джудит е на петнайсет, а Дора е на тринайсет. Погледни я. Имате ли приятел, у когото да пренощувате?
— Не можем ли да останем тук? — попита неочаквано Дора. — Не можем ли да прекараме тук нощта? У вас се чувстваме на сигурно място.
— Не — каза Фрида. Усети върху себе си погледа на Саша.
В този момент ѝ се прииска да вземе една чиния и да я запокити към стената; да грабне един стол и да разбие с него прозореца, така че отвън да нахлуе свеж въздух в тази гореща кухня, наситена с мирис на къри, пот и тъга. Още по-добре щеше да бъде, ако просто избяга от вкъщи — да хлопне вратата след себе си и да диша свободно в прохладната априлска нощ, да се любува на звездите и луната, да усети мекото докосване на вятъра — а те нека се оправят с мъката и хаоса около тях без нея.
— Моля ви — обади се отново Дора. — Ще бъдем много тихи и няма да ви притесняваме.
Тед и Джудит мълчаха и чакаха, вперили погледи в нея.
— Фрида! — изрече Саша с предупредителен тон. — В никакъв случай. Не е честно спрямо теб.