— Когато си дойде, си взе продължителен душ — добави Илейн — и хвърли дрехите си за пране. Каза, че е имал тежък ден на обекта и трябвало да отмие цялата мръсотия, преди да седне да вечеря.
— Много е важно да ни кажете всичко, което знаете — отбеляза Ивет. — Мога да си представя колко сте гневна и наранена, но трябва да съм убедена, че няма връзка между опаковката, която те намерили, и новите подробности, които ни съобщихте. Което впрочем утежнява положението на съпруга й.
— Бясна съм на Пол, ако това имате предвид — каза Илейн. — Радвам се, че му нанесоха побой. Сякаш някой го е направил заради мен. Но аз ви казах това, което си спомних. Мой дълг е, нали така?
Когато си тръгваха, срещнаха синовете на семейство Кериган. Те имаха лицата на баща си и очите на майка си. Двамата изгледаха Ивет и Райли с нескрита омраза.
По същото време Крие Мънстър правеше оглед на апартамента, в който Пол Кериган и Рут Ленъкс се бяха срещали всяка сряда следобед през последните десет години, с изключение на ваканциите. Той правеше инвентарен списък, като старателно вписваше намерените вещи: два чифта домашни чехли — неговите и нейните; две хавлии за баня — неговата и нейната; една лавица, пълна с книги, в спалнята — сборник с избрани стихове за детството, сборник с описания на породи кучета, тетралогията на Уинстън Чърчил "История на англоезичните народи", сборник с хумористични разкази, томче с комикси, които не се сториха много интересни на Мънстър — всички книги бяха подходящи за четене на части. Спалното бельо беше взето за изследване за следи от телесни течности, но върху тапицирания стол беше преметнато капитонирано покривало в светли тонове, а на пода беше застлана продълговата тъкана пътека. Завесите бяха на жълти карета и създаваха настроение. Гардеробът от суров чам беше празен, с изключение на две негови ризи и лека лятна рокля със скъсан цип.
В чистата, гола баня: две четки за зъби; две памучни кърпи; две хавлиени кърпи; крем за бръснене, дезодорант (негов и неин), конец за зъби, вода за уста. Той си представи как двамата внимателно се измиват, почистват си зъбите, правят си гаргара с вода за уста, оглеждат се в огледалото над мивката за евентуални следи от любовната им игра, след което се обличат отново в небиещи на очи дрехи и всеки от тях се връща обратно в другия си живот.
В стаята, служеща за кухня и всекидневна, имаше четири готварски книги и комплект от обичайните съдове и прибори за готвене (тенджери, тигани, дървени лъжици, две тави за печене), както и неголям брой чинии, купи, стъклени чаши. Четири керамични чаши, които се сториха на Мънстър същите като онези, които бе видял в дома на семейство Ленъкс. Може би ги беше купила по едно и също време. В малкия хладилник имаше бутилка бяло вино, а на един от плотовете — две бутилки червено вино. Увехнал стрък зюмбюл беше клюмнал в саксия с изсъхнала пръст. На перваза на прозореца имаше две спаружени глави лук. Покривка на райета беше застлана върху дървената маса в средата на стаята. От едната ѝ страна бяха сложени няколко кутии с мозайки с различни нива на трудност. Колода карти. Цифров радиоприемник. Стенен календар, на който нямаше нищо отбелязано. Червена възглавница с пайети на канапето с две седалки.
Десет години, прекарани в лъжи, помисли си той. Само заради ей това.
— Кериган вече няма алиби — каза Карлсън.
— Може би не — обади се Ивет. — Не съм сигурна на кое от разказаното от Госпожа Кериган да повярвам.
— Значи, си на страната на Пол Кериган. — Отляво се чу смехът на Райли, подобен на кудкудякане.
— Ивет определено не е на негова страна. Тя не може да го понася — възрази Карлсън. — Чудех се обаче, защо са му били нужни презервативи. Не и заради жена му.
— И не заради госпожа Ленъкс — допълни Ивет. — Знаем, че е имала вътрематочна спирала.
— Въпреки това би могъл да използва и презервативи — каза Райли. (
- Защо? — учуди се Карлсън.
Райли се смути. На Карлсън ли трябваше да обяснява тези неща?
— Ами — започна той, — за да не прихване нещо от Рут Ленъкс. Нали знаете какво казват хората: когато спиш с някого, значи, спиш с всичките му партньори, с техните партньори и прочее.
— Да, схванахме идеята ти — каза Ивет.
Карлсън изведнъж се сети за Сейди. Нещата между тях бездруго се бяха развили зле. Това не беше възможно, или пък…? За момента отхвърли тази мисъл — беше твърде ужасяваща.
— И ти ли така смяташ? — обърна се той към Ивет.
— Категорично не — отвърна тя. — Ако презервативите са били предназначени за секс с Рут Ленъкс, те щяха да бъдат в апартамента за срещи, а Мънстър изобщо не е открил такива. Сигурно е имало и друга жена.