— Тя не би направила подобно нещо.
— Нека засега да се съсредоточим върху вашите действия, вместо да предполагаме как би постъпила, ако не я бяха убили.
— В онази сряда бях със Сами.
— Със Саманта Кемп?
— Да.
— Жалко, че не ни казахте това по-рано.
— Ето, казвам ви го сега.
— Значи, след интимната ви среща с Рут Ленъкс в сряда следобед отидохте на друга интимна среща — със Саманта Кемп?
— Да.
— Къде?
— В апартамента ѝ.
— Ще трябва да ни посочите данни за контакт с нея.
— Тя няма нищо общо със случилото се.
— Вече има.
— Това няма да ѝ хареса.
— Разбирате ли, че този факт променя всичко? Имали сте тайна, която е знаел само още един човек. Между вас и Рут Ленъкс е трябвало да има пълно доверие. Това навярно не е било трудно, докато и двамата сте искали връзката ви да продължава. Цели десет години сте се пазили един друг да не бъдете разкрити. Проблемът е възникнал, когато единият от вас е поискал да си тръгне.
— Не беше точно така.
— Тя е имала власт над вас.
— Грешите. Не ме е заплашвала да ме издаде, а аз бях със Саманта Кемп от момента, в който си тръгнах от квартирата, до момента, в който се прибрах вкъщи. Проверете, ако не ми вярвате.
— Не се безпокойте, ще проверим.
— Ако това е всичко, трябва да свърша някои неща.
Той се изправи и бутна енергично стола назад. Карлсън почака, наблюдавайки го мълчаливо. Накрая Кериган отново се наведе напред.
— Не съм направил нищо, само глупости — смотолеви той.
— Излъгахте ни.
— Не защото съм убил Рут. Аз я обичах.
— Но сте имали намерение да я напуснете.
— Не съм го планирал нарочно. Просто осъзнавах, че връзката ни е към края си.
— Рут е можела да съсипе брака ви.
— Вече го направи. От отвъдното.
— Тя как смяташе да ви накара да останете с нея?
— Вече ви казах, че тя нямаше такова намерение. Просто много се разсърди. Преиначавате думите ми, за да паснат на подозренията ви.
— Мисля, че все още не казвате цялата истина. Но накрая ще я разкрием.
— Няма нищо за разкриване.
— Ще видим.
— Казвам ви, че няма нищо. Под бъркотията има само още по-голяма бъркотия.
В недалечния край на коридора Ивет разпитваше Зак Грийн, приятеля на Джудит Ленъкс. Той работеше почасово в софтуерна фирма, която се намираше в реконструиран склад недалеч от "Шордич Хай Стрийт". Беше висок слаб мъж с малки зеници в ириси, които бяха почти жълти. Имаше кокалести китки, дълги пръсти, пожълтели от никотина, а кестенявата му коса беше подстригана много ниско и приличаше на мека четина. Ивет видя, че от темето му до лявото му ухо с деликатна форма се спускаше — образен белег. Устните му бяха като розова пъпка, веждите му бяха красиво очертани като на жена, на едната си ноздра имаше пиърсинг, а над ризата му се виждаше част от татуировка. Всичко у него сякаш си противоречеше: хем гладко оформен, хем ръбест; хем кротък, хем нападателен; изглеждаше едновременно и по-възрастен, и по-млад за годините си. Миришеше на цветя и на тютюн. Ризата му беше бледозелена, а на краката си носеше груби войнишки кубинки. Беше странно привлекателен и леко отблъскващ. Присъствието му караше Ивет да се чувства безлична ѝ крайно несигурна в себе си.
— Знам, че на теория е незаконно.
— Не, това е абсолютно незаконно.
— Но защо смятате, че сме правили секс?
— Джудит Ленъкс твърди, че сте правили секс. Ако тя лъже, просто кажете.
— Защо смятате, че знам на колко години е?
— Вие на колко години сте?
— На двайсет и осем.
— Джудит Ленъкс е на петнайсет.
— Изглежда по-голяма.,
— Между вас има внушителна разлика във възрастта.
— Джуд е млада жена. Тя знае какво прави.
— Тя е момиче.
Той едва забележимо повдигна едното си рамо.
— Единствено властта има значение, не мислите ли? — отбеляза той. — Законът е за това — да предотвратява злоупотребата с власт. Нашият случай е съвсем различен. Ако питате мен, двамата сме достатъчно големи, за да отговаряме за действията си.
— Факт е, че тя е непълнолетна. Виновен сте за това, че сте престъпили закона.
За един кратък миг на невъзмутимото му лице се изписа тревога. Той се намръщи.
— По този повод ли съм тук?
— Тук сте, защото майка ѝ беше убита.
— Вижте, наистина много съжалявам за това, но не виждам връзката.
— Някога срещали ли сте се с госпожа Ленъкс?
— Виждал съм я. Не сме се срещали.
— Тя не знаеше за вас, така ли?