— Никак не помня имена. Още веднъж моля да ме извините. Много ясно си ви спомням. Това е моят приятел Джери. Той ми помага да си поддържам градината, аз му помагам да поддържа неговата, а после сядаме да пийнем по нещо и да отпразнуваме добре свършената работа. А тази жена е психиатър, така че внимавай какво говориш.
Джери беше на възрастта на Дос, но изглеждаше по съвсем различен начин. Беше облечен с карирани къси панталони до коленете и карирана риза с къс ръкав, но в друг цвят, така че той отдалече се набиваше на очи. Краката и ръцете му бяха слаби, жилести и силно загорели от слънцето. Имаше тънък сив мустак, подрязан малко накриво.
— Съседи ли сте? — попита Фрида.
— Почти. Живеем на брега на реката — отвърна Джери.
— Къщата на Джери е малко по-нагоре от моята — добави Дос. — Той може да замърсява моята част от реката, но аз не мога да замърсявам неговата.
— Нахалник! — възкликна шеговито Джери.
— В момента се занимаваме с моите рози — каза Дос. — Те вече започват да цъфтят и двамата се опитваме да закрепим розови храсти около входната врата. Вие обичате ли рози?
— Да — отвърна кратко Фрида.
— Тъкмо се канехме да пием чай — каза Дос.
— Да, май че таза беше — додаде Джери.
— Това е стара шега между нас. Ние винаги тъкмо се каним да пием чай. Може току-що да сме пили чай, може все още да не сме пили, но това е без значение. Ще се присъедините ли към нас?
— Само за няколко минути — съгласи се Фрида. — Не искам да ви преча на работата.
Дос прибра стълбата.
— Хлапетата крадат всичко, което се движи — каза той и те се отправиха през вътрешността на къщата към моравата отзад. Фрида седна на пейката, а двамата мъже донесоха големи керамични чаши, чайниче за запарване на чай, каничка с прясно мляко и чиния с шоколадови бисквити. Те сервираха всичко върху малка дървена масичка. Дос разля чая и подаде чаша на Фрида.
— Знам какво си мислите — каза той.
— Какво си мисля?
— Вие сте психиатър.
— По-точно психотерапевт.
— И при предишното ви идване, и сега, аз все нещо работя из вкъщи. Копая в градината, грижа се розите да са красиви. Това, което си мислите, е, че аз имам вътрешното усещане, че ако поддържам дома си красив, дъщеря ми ще пожелае да се върне. — Той отпи от чая си. — Предполагам, че това е един от проблемите, свързани с вашата работа.
— Какво имате предвид?
— Никога не можете да седнете в някоя градина с чаша хубав чай и да проведете нормален разговор. Хората, с които се срещате, си мислят: "Ако кажа това, тя ще си помисли онова, а ако кажа онова, тя ще си помисли това". Сигурно ви е трудно да се откъснете от работата си.
— Нищо такова не си мислех. Просто си пиех чая и изобщо не си мислех за вас.
— О, това е добре — каза Дос. — А за какво си мислехте?
— Мислех си за потока в дъното на градината ви. Чудех се защо не чувам шума на водата.
— Когато вали повече дъжд, тогава се чува ясно, дори вътре в къщата. Вземете си бисквита.
Той побутна чинията към Фрида, но тя поклати глава.
— Чаят ми е достатъчен.
— Не изглеждате добре — каза Дос. — Трябва повече да се храните. Ти какво мислиш, Джери?
— Не му се връзвайте — отвърна шеговито Джери. — Той е като моята възрастна майка. Тя много държи всеки да си изпразва чинията.
Те поседяха мълчаливо известно време. На Фрида ѝ се стори, че чува ромона на потока.
— И така, какво ви води насам? — наруши мълчанието Дос. — Пак ли имате свободен ден?
— В момента не ходя на работа. В отпуск съм.
Дос наля още чай и мляко в чашата ѝ.
— Знаете ли какво си мисля? — погледна я той. — Мисля си, че сте си взели отпуск, защото имате нужда от почивка. А вместо това обикаляте и търсите изчезнало момиче.
— Приемете, че се тревожа за дъщеря ви.
Лицето на Дос помръкна.
— Аз се тревожа за нея още откакто се е родила. Спомням си първия път, когато я видях: тя лежеше в бебешко креватче до леглото на майка си в родилното отделение. Надвесих се над нея и видях малката трапчинка на брадичката ѝ, също като моята. Ето, вижте. — Той докосна върха на брадичката си. — И тогава ѝ казах — казах и на себе си — че цял живот ще я закрилям. Че никога няма да позволя да ѝ се случи нещо лошо. Но се провалих. Мисля си, че е невъзможно да опазиш едно дете от всички беди, особено когато порасне. Но аз се провалих докрай.
Фрида погледна двамата мъже. Джери наблюдаваше съсредоточено чашата си с чай. Може би никога досега не беше чувал приятеля си да говори така открито и емоционално.
— Причината, поради която съм тук — започна Фрида, — е, че искам да ви кажа какво свърших до момента. Надявах се, че ще мога да намеря дъщеря ви, но не стигнах особено далеч. Открих човек, който донякъде я е познавал.