— Кой е той?
— Едно момиче на име Мария. Не съм се срещала лично с нея, така че информацията е от втора ръка. Но тя със сигурност е споменала мъж на име Шейн, който е бил някакъв приятел на дъщеря ви. Или поне по някакъв начин е бил свързан с нея. Не знам как е второто му име, изобщо не знам нищо за него. Помислих си, че може би на вас това име ще ви прозвучи познато.
— Шейн? — зачуди се Дос. — Неин интимен приятел ли е бил?
— Не знам. Имам единствено името му. Може да ѝ е бил приятел или някакъв познат. Възможно е всичко да е просто едно недоразумение. Доколкото разбрах, тази жена говори неясно, с нея трудно се общува.
Дос бавно поклати глава.
— Не познавам човек с такова име. Но както ви казах предишния път, през последните години не знаех нищо за приятелите на дъщеря ми. Тя сякаш живееше в друга вселена. Единствените имена, които знам, са на нейни съученици, но тя отдавна е загубила връзка с тях.
— Господин Дос…
— Моля, наричайте ме Лари.
— Лари, надявах се да ми дадете имената на нейните приятели. Ако поговоря с тях, може би ще получа някаква информация.
Дос хвърли поглед към приятеля си.
— Съжалявам — отвърна той. — Сигурен съм, че сте добър човек и съм благодарен на всеки, който е загрижен за съдбата на дъщеря ми. Истината е, че повечето хора вече не си спомнят за нея. Но ако имате някакви подозрения, защо не се обърнете към полицията?
— Защото това е всичко, което имам: подозрения, вътрешни усещания. Познавам хора от полицията и знам, че това ще бъде недостатъчно за тях.
— И въпреки това вече за втори път изминавате целия път дотук само заради вътрешните си усещания.
— Да, така е — съгласи се Фрида. — Звучи глупаво, но нещо ме кара да продължавам.
— Съжалявам — каза Дос. — Не мога да ви помогна.
— Просто ми трябват няколко телефонни номера.
— Не. Много пъти преживявах това. Прекарах цели месеци в тревоги и напразни надежди. Ако се доберете до достоверна информация, съобщете в полицията или елате при мен и аз ще видя какво мога да направя. Но не мога да почна да ровя отначало — просто не мога.
Фрида остави чашата си на масичката и стана.
— Разбирам ви. Странно, нали? В днешно време не би трябвало да е проблем да се издири изчезнал човек.
— Може би. Но ако човекът не иска да бъде открит, тогава трудно някой би могъл да го открие — заключи Дос.
— Прав сте. Приемете, че съм дошла да ви се извиня.
Дос я погледна учудено.
— Да ми се извините? За какво?
— За разни неща. Опитах се да намеря дъщеря ви, но не успях. Нахлух в живота ви и в душевната ви мъка. Имам навика да постъпвам така.
— Може би това ви е работата, Фрида.
— Да, но се предполага, че първо трябва да ме помолят, преди да започна да действам.
Дос доби мрачно изражение.
— И вие стигате до същия извод, до който аз стигнах преди време. Мислите си, че може да закриляте някого, да се грижите за него, а в крайна сметка той се откъсва от вас.
Фрида погледна към двамата мъже, седнали удобно в градината като някоя стара семейна двойка.
— На всичкото отгоре ви прекъснах работата — каза тя извинително.
— Той има нужда да си почива от време на време — усмихна се Джери. — Иначе постоянно работи нещо в градината или в къщата — поправя, ремонтира, боядисва.
— Благодаря за чая. Беше ми приятно да поседя в градината в компанията на двама ви.
— Към станцията на метрото ли отивате? — попита Джери.
— Да.
— И аз съм в същата посока, така че ще ви изпратя.
Двамата тръгнаха заедно. Джери настоя да носи чантата на Фрида, въпреки протестите ѝ. Той крачеше до нея в карираните си риза и панталони с различни цветове, с неравно подстриган мустак, с дамска кожена чанта, преметната през рамото му. Известно време вървяха, без да говорят.
— Вие имате ли градина? — попита накрая Джери.
— Не точно градина. По-скоро двор.
— Пръстта е много важно нещо — да поровиш с пръсти, да си изцапаш ръцете. Удоволствието да ядеш от собствените си плодове и зеленчуци. Обичате ли бакла?
— Да, обичам — отвърна Фрида.
— От стеблото — направо в тенджерата. Чудесен зеленчук. Лорънс постоянно работи в градината си, за да се спасява от тежки мисли.
— За дъщеря си ли?
— Той много се грижеше за нея.
— Съжалявам, ако съм събудила у него болезнени спомени.
— Не сте. Той няма как да я забрави. Не престава да я чака и постоянно се пита къде е сбъркал. Но за него е по-добре да се занимава с нещо — да копае, да ремонтира, да засажда, да бере.