В очакване на сряда

— Да си купим ли нещо за пиене? — попита Агнес.

— Не.

, Двете започнаха бавно да се промъкват през тълпата. През цялото време Агнес местеше поглед от едно лице на друго, очите ѝ блестяха, от взиране беше сбърчила чело.

— Е? — попита нетърпеливо Фрида.

— Не знам. Може би онзи там.

Тя посочи с рамо към малка маса в дъното на залата. Една жена беше седнала в скута на мъж; двамата се целуваха и се опипваха без свян, а до тях друг мъж ги наблюдаваше равнодушно сякаш бяха животни в зоопарк. Той беше слаб като клечка, с перхидроленоруса коса, бледа кожа и дребни червени пъпки като машинен бод по челото.

— Добре.

Фрида пристъпи напред и го потупа по рамото. Той я погледна. Зениците му бяха огромни и му придаваха вид на извънземно.

— Може ли да ви попитам нещо? — каза Фрида.

— Коя сте вие?

— Търся Шейн.

— Шейн — повтори той като ехо. — Кой Шейн?

Двамата до него спряха да се целуват и се отделиха един от друг. Жената се пресегна и отпи голяма глътка от чашата на масата. Лицето ѝ беше безизразно.

— Шейн, който познаваше Лайла Дос.

— Не познавам никаква Лайла.

— Но сте познавали Шейн, нали?

— По-рано познавах един Шейн, но не съм го виждал отдавна. Вече не идва тук.

— Тикнаха го в затвора — обади се жената до него с равен глас. Тя си закопчаваше блузата — накриво, както забеляза Фрида. Мъжът, в чийто скут се беше настанила допреди малко, се опита отново да я придърпа към себе си, но тя го отблъсна.

— Значи, го познавате?

— А познавате ли Лайла? — додаде нетърпеливо Агнес с почти умолителен тон.

— Да не би да е била някое от момичетата, които се навъртаха около Шейн?

— Защо изпратиха Шейн в затвора?

— Мисля, че беше ударил някого с бутилка — поясни блондинът.

— Още ли е там?

— Не знам. Питайте Стийви. Той познава Шейн.

— Къде мога да намеря Стийви?

— Точно зад вас — обади се един глас. Фрида и Агнес се обърнаха: зад тях стоеше набит мъж с бръсната глава и изненадващо нежно като на момиче лице.

— Защо ви е Шейн?

— Трябва ни.

— Защо?

— Познавал е приятелката ми — каза Агнес с леко треперещ глас. Фрида я хвана окуражително за ръката.

— Как се казва приятелката ви?

— Лайла. Лайла Дос.

— Лайла? Шейн имаше много приятелки.

— Той сводник ли беше? — Гласът на Фрида прозвуча ясно и уверено в горещия, спарен въздух на помещението.

— Трябва да внимавате как наричате хората — изръмжа Стийви.

— Шейн още ли е в затвора?

— Не, излежа само два месеца. Пуснаха го за добро поведение.

— Знаете ли къде мога да го намеря сега?

Стийви се усмихна, но не на Фрида, а на русия мъж до масата.

— Знаеш ли с какво се занимава сега нашият Шейн? Работи в един резерват за изоставени коне в Есекс. Грижи се за понита, чиито собственици са се отнасяли зле с тях. Щастливи понита, а?

— Къде по-точно в Есекс? — поинтересува се Фрида.

— Защо питате? Да не би да имате кон, от който искате да се отървете?

— Искам да поговоря с него.

— Мястото се намира до един главен път.

— Кой главен път?

— А12. Резерватът има тъпо име. "Маргаритка". Или май че "Слънчоглед".

— Кое от двете?

— "Слънчоглед".

— Благодаря — каза Фрида.

— Върви на майната си.

Джим Фиърби беше стигнал до последното име в списъка си: Шарън Гибс от Южен Лондон, на деветнайсет години, видяна за последно преди около месец или може би пет седмици. Родителите ѝ не бяха съобщили веднага за изчезването ѝ — според полицейския доклад, който беше сложил пред себе си, тя е била малко или много скитница; може би едно от онези момичета, които нарочно бягат от вкъщи. Дори в бюрократичния език Фиърби долавяше безразличие, безнадеждност. Поредната задънена улица.

Но когато застана пред голямата географска карта и отново се взря в малките флагчета, които беше забол по нея, той усети познатия прилив на енергия и упорство, които му помагаха по пътя на това негово лично разследване. Защото пред очите му съвсем ясно се беше очертал конкретен модел. По-късно обаче, в края на деня, седнал в същата тази опушена и задушна стая с неизменната чаша уиски и димяща цигара, заобиколен от топчета смачкани листове, препълнени пепелници, картонени опаковки от храна за вкъщи, изпити до половината чаши с кафе, купчини книги, прелистени и след това захвърлени — Фиърби усети, че енергията, която го крепеше, сякаш се оттече.