Странно, помисли си тя. Как човек познава, че нещо не е наред? Просто го усеща със сетивата си. И не беше само отворената входна врата или пък неприятната миризма. Имаше нещо особено в тишината, която сякаш вибрираше след извършеното насилие. Кожата ѝ настръхна.
През леко отворената врата, която най-вероятно водеше към спалнята на Зак, се виждаше друга обувка на пода — кафява, платнена, с жълти връзки. Ивет бутна вратата с връхчетата на пръстите си. Обувката беше върху човешко ходило. То продължаваше нагоре в крак, обут в тъмен панталон, виждаше се и раиран чорап, но всичко останало бе покрито със завивка на фигури. Тя се вгледа във фигурите: птици и спираловидни цветя; напомняше за ориенталски десен и освежаваше донякъде сивотата на малкото, мрачно и неприветливо жилище.
Погледна часовника си и мислено отбеляза часа, после приклекна и много внимателно отдръпна завивката. С дланите си усети, че беше влажна и лепкава. Сега, вече съвсем отблизо, тя забеляза как веселите мотиви скриваха петната.
Човекът, който лежеше пред нея до долния край на леглото си, би трябвало да е Зак, но тясното лице, златистите ириси, устните като розова пъпка, от които я бяха побили тръпки, се бяха слели в безформена, пихтиеста маса. Ивет се насили да го разгледа внимателно, а не да примигва ужасено. Тя все още можеше да различи деликатната форма на ушите, въпреки обезобразеното му лице. Навсякъде имаше кръв. Хората не се замислят колко много кръв — топла и бърза — протича през тялото им; осъзнават го едва когато видят кървавата локва около някой труп. Край мъртвото тяло на Зак Грийн се беше стекла локва от тъмна кръв със сладникав мирис, която започваше да се сгъстява. Ивет натисна леко с пръст гърба му под лилавата му риза: кожата беше бяла, твърда и студена.
Тя се изправи, при което коленете ѝ изпукаха, и си представи какво правеше Карлсън, когато пристигнеше на сцената на местопрестъпление. Също като него и тя превърна сетивата си във видеокамера. Разбитата ключалка, калните следи в коридора, килнатата картина над леглото, сгъстяващата се кръв, вкочанената плът, начинът, по който бе разперил ръцете си, сякаш летеше във въздуха. Спомни си за шума, за който жената от къщата ѝ беше казала, че е чула предишната нощ.
После Ивет извади телефона си. От къщата по-нагоре се чуваше бебето, което все още ревеше. Линейката и полицейските коли долетяха за броени минути. Жилището веднага бе превърнато в подвижна лаборатория, включиха прожекторите, тялото на Зак бе разположено в центъра. Хартиени калцуни, латексови ръкавици, четки и прах за откриване на пръстови отпечатъци, шишета с химикали, пинсети и пликове за съхраняване на веществени доказателства, ролетки, термометри. Райли разговаряше с хазяйката. Мънстър бе застанал до вратата, поемаше глътки чист въздух и говореше по телефона. Зак вече беше само един обект за изследване.
Надвиквайки шумотевицата, Карлсън ѝ каза:
— Крие говори с родителите на Грийн. Смяташ ли, че ще можеш да съобщиш на Джудит Ленъкс?
Тя усети как при мисълта за гневната и покрусена дъщеря по челото ѝ избиха капчици пот.
— Разбира се.
— Благодаря. Направи го възможно най-бързо.
Ивет очакваше, че ще бъде трудно, и беше точно така. Застанала права, тя се чу да произнася предварително подготвените думи и забеляза как много младото и уязвимо лице на Джудит се сгърчи. Тя закръжи из малката стая, крехката ѝ фигура потрепваше, частите на тялото ѝ като че ли се бяха разпаднали — ръцете ѝ пърхаха като крила на птица, лицето ѝ се кривеше в странни гримаси, главата ѝ се тресеше на тънкия ѝ врат, краката ѝ се пързаляха от отчаяния устрем на тялото ѝ да се движи. Намираха се в стая, която директорката на училището им беше посочила за срещата им. До огромния прозорец от шлифовано стъкло имаше бюро и рафтове, отрупани с папки в различни цветове. Отвън минаха двама тийнейджъри — имаше и момиче — и погледнаха към прозореца без особен интерес.
Ивет се почувства безпомощна. Трябва ли да отиде при нея, да обвие ръце около крехките ѝ рамене и да се помъчи да я успокои? В това време от гърдите на Джудит се изтръгна продължителен писък, който сякаш огласи цялото училище и беше в състояние да изпразни класните стаи и да накара учителите да се разтичат. Тя се блъсна с все сила в бюрото, после отхвърча в обратната посока. Приличаше на нощна пеперуда, която се удря в твърди повърхности и наранява меките си напудрени крилца.