Ивет протегна ръката си и хвана Джудит за ръба на блузата ѝ, който леко се разпра. Момичето застана на едно място и я изгледа свирепо. То и сега носеше тъмнооранжево червило, но иначе лицето му беше като на малко дете. Изведнъж седна, но не на стола, а се отпусна направо на голия под.
— Какво точно е станало? — прошепна то.
— Опитваме се да научим повече подробности. Единственото, което мога да ти кажа в момента, е, че е бил убит. — Пред очите ѝ се появи размазаното му лице и тя преглътна мъчително. — В жилището му.
— Кога? Кога?
— Не сме установили часа на смъртта му. — Сух и делови отговор. Смути се от своята недодяланост.
— Значи, се е случило съвсем наскоро, така ли?
— Да. Съжалявам, че трябва да те попитам, но със сигурност ще ме разбереш. Можеш ли да ми кажеш кога го видя за последен път?
— Махайте се. — Джудит закри ушите си с длани и започна да се поклаща напред-назад на пода. — Вървете си, веднага си вървете.
— Знам колко е болезнено за теб.
— Махайте се. Махайте се. Махайте се. Оставете ме на мира. Оставете ни на мира — всички нас. Излезте. Защо се случва всичко това? Защо? Моля ви, моля ви, моля ви, моля ви.
Ивет беше ходила веднъж в къщата на Фрида, но никога досега не беше стъпвала в частния ѝ кабинет. Опита се да не изглежда прекалено любопитна и внимаваше да не гледа Фрида през цялото време, отчасти, защото твърдият поглед на Фрида винаги я смущаваше и отчасти, защото беше шокирана от външния ѝ вид. Може би беше отслабнала — Ивет не можеше да определи, но със сигурност бе напрегната. Изопната като струна. Под очите ѝ имаше тъмни кръгове, почти виолетови. Кожата ѝ беше бледа, а очите ѝ — много черни, и обичайният им блясък бе заменен от някаква замъглено ст. Не изглеждаше добре, реши Ивет.
Тя забеляза как Фрида отиде до червеното си кресло с накуцване, което безуспешно се опитваше да скрие и си помисли: Аз съм виновна за това. За миг си спомни как беше видяла Фрида да лежи в дома на Мери Ортън — неподвижна, потънала в кръв. После в мислите ѝ се появи Джудит Ленъкс, която кръжеше из училищната стая като нощна пеперуда с премазани крилца, крещейки ѝ да се маха. Може би тъжната истина е, че аз съм един отчайващ детектив, помисли си тя. Дори не беше успяла да уточни алибито на Зак Грийн.
Фрида я покани с жест да седне и Ивет се настани в креслото насреща ѝ. Значи, тук сядаха пациентите на Фрида. Тя си представи как притваря очи и казва: Моля те, помогни ми. Не знам какво не е наред с мен. Моля те, кажи ми какво не е наред с мен…
— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем.
— Дължа ти услуга — усмихна ѝ се Фрида.
— Напротив! Аз съм ти длъжница…
— Ти се погрижи да не се дава ход на оплакването срещу мен.
— Не ми струваше особено усилие. Идиоти!
— Все пак съм ти благодарна.
— Не исках да се срещнем в управлението. Реших, че тук ще бъде по-добре. Не знам дали си чула. Зак Грийн беше убит. Приятелят на Джудит Ленъкс.
Фрида притихна. После бавно поклати глава.
— Не, не съм чула за това. Много съжалявам — каза тя тихо, по-скоро на себе си.
— Тя е в ужасно състояние — продължи Ивет. — Току-що бях при нея. Оставих я на грижите на училищния психолог и на директорката на училището. Притеснявам се за нея.
— Защо ми казваш всичко това?
— Ти си я виждала. Знам за неафишираните ти срещи с децата на семейство Ленъкс. — Тя вдигна длан. — Не исках да прозвучи грубо.
— Продължавай.
— Питах се дали не би могла да я посетиш. Да отидеш и да се срещнеш с нея. Просто да видиш как е.
— Тя не ми е пациентка.
— Знам това.
— Много бегло я познавам. Брат ѝ е приятел на племенницата ми. Това е единственото, което ни свързва. Срещала съм бедното момиче няколко пъти.
— Не знаех как да ѝ помогна. Има неща, които не се преподават. Бих могла да се обадя на някой специалист от нашите. Ивет сбърчи нос при тази мисъл. — Проклетият Хал Брадшо с голямо въодушевление ще ѝ обясни какво чувства и защо. Но аз… аз си мисля, че ти би могла да помогнеш.
— Заради доброто старо време ли? — попита Фрида иронично.
— Тоест няма да го направиш?
— Не казах това.
Добре. Няма да долетя със самолета и няма да тропам на вратата ти. Ще ти се доверя. Но ти много усложняваш нещата, Фрида. Санди
44
Сутринта Джим Фиърби отиде да се види със семейството на Филипа Люис. Те живееха в нов квартал в едно село на няколко мили южно от Оксфорд. Жена на средна възраст — най-вероятно бе майката на Филипа, Сю, — тръшна вратата, когато той се представи. Беше прочел за случая в местния вестник: обичайната история за прибиране пеша вкъщи след късни часове в училище, без никой повече да я види; беше публикувана размазана снимка. Тя изглеждаше подходящ обект за похищение. До името ѝ сложи отметка, а после и въпросителна.