— Обади се Тейт от екипа на криминалистите. Кани ни на обиколка из жилището на Зак.
— Но…
— Имаш ли нещо по-добро за вършене?
Джеймс Тейт беше нисък набит мъж с матова кожа и прошарена коса, с властен нрав и пиперливо чувство за хумор. Карлсън го познаваше от години. Беше прецизен и с хладен ум, изключително добър в работата си. Очакваше ги и когато пристигнаха, той им кимна леко и им връчи книжни калцуни и тънки латексови ръкавици, след което пристъпиха към сцената на местопрестъплението.
— Не беше ли възможно да ми обясниш по телефона? — попита го Карлсън.
— Реших, че ще искате да видите всичко на място. Като това например.
Тейт;) посочи входния звънец.
— Хубави, ясни отпечатъци.
— Те съответстват ли на…
— Де бързай толкова. — Тейт отвори вратата към малкото входно антре. Находка номер две. — Той посочи към калните следи на пода. — Обувки № 41. Изключително ясни отпечатъци. А сега три: следи от борба. Тази картина е разместена.
Карлсън кимна. Ивет, която ги следваше, докато минаваха край разхвърляната миниатюрна кухня в посока към спалнята, имаше странното усещане, че отново ще се натъкне на мъртвото тяло.
— Четири. Петна от кръв. Тук, тук и тук. И разбира се, много повече там, където е било тялото. Находка номер четири или по-скоро пет: в онова метално кошче за отпадъци — той посочи към него — намерихме мръсна кухненска кърпа, изцапана с кръв. Взехме я за ДНК проба. Някой я е използвал, за да се почисти.
— И този някой е…?
— Находка номер шест: пръстови отпечатъци, съдържащи следи от кръвта на жертвата — всички те са на онази стена. Ето там. Е, какво мислиш?
— Аз ли какво мисля? Какво е твоето заключение?
— Можем да се спрем на една твърде правдоподобна версия. Някой — мъж, който носи обувки четиресет и първи номер — е влязъл в жилището. Вероятно жертвата го е пуснала вътре, но не можем да сме сигурни. Няма следи от нахлуване с взлом. Двамата са се сборичкали в антрето, а после са се озовали в спалнята, където жертвата е била пребита до смърт с тежък предмет, който още не сме открили. Кръвта на жертвата е опръскала нападателя, той се е избърсал с кърпата и я е хвърлил в кошчето за отпадъци. Мисля, че в онзи момент вече е бил с несигурна походка. Облегнал се е на онази стена, където е оставил много ясни пръстови отпечатъци. После си е тръгнал. — Тейт засия от задоволство. — Това е.
— И пръстовите отпечатъци принадлежат на?
— Ръсел Ленъкс. — Победоносната усмивка на Тейт помръкна. — Не си ли доволен?
— Извинявай. Разбира се, че съм доволен. Но има разлика между "небрежен" и "много небрежен".
— Наясно си с тези неща, Мал. Убийците почти винаги изпадат в опиянение, причинено от стреса. Разсейват се, губят концентрация. Неведнъж ми се е случвало на сцената на местопрестъплението да намирам портфейли, якета и още какво ли не.
— Прав си — съгласи се Карлсън. — Няма как да кажа "не" при толкова ясни улики.
— Благодаря. Пак заповядай — отвърна присмехулно Тейт.
47
Когато Фрида и децата на семейство Ленъкс пристигнаха в апартамента ѝ, той изобщо не приличаше на тихото убежище, което тя искаше да им осигури. Точно обратно — приличаше по-скоро на бойно поле. Обувки от различни модели и размери се търкаляха на пода в антрето, врътни дрехи бяха натрупани край перилата на стълбището чанти, чието съдържание се беше изръсило, бяха захвърлени до вратата на хола. Гърмеше музика. Въздухът бе изпълнен с миризма на готвено: лук, чесън, подправяй. Фрида трябваше да спре за момент и на няколко пъти да си поеме дълбоко дъх. Почувства се така, сякаш ги бе довела на представление. Чуваше се висок говор и звън на чаши, все едно имаше някакво събиране. Когато Фрида влезе в хола, Джоузеф и Клои вдигнаха погледите си към нея. На масата имаше бутилка вино, стъклени чаши, купа с ядки.
— Всичко е наред — обади се Клои. — Рубен приготвя вечеря. Реших, че за теб ще е добре поне веднъж да не се занимаваш с това. Казва, че ястието е неговият специалитет. О, здравей, Тед! — Тя се изчерви и се усмихна.
Вратата на хола се отвори и Рубен надникна вътре със зачервено лице и широка усмивка. Пиян е, помисли си Фрида. Пиян до козирката.
— Здравей, Фрида. Хрумна ми, че всички имаме нужда от една обилна и вкусна вечеря и понеже ти рядко ме навестяваш, си казах, че… — Той забеляза тримата тийнейджъри, които се бяха скупчили в един ъгъл, замаяни и уплашени. — Извинете ме. Трябваше да се досетя. Вие сигурно сте клетите деца, чиято майка е починала.