— Да — отвърна едва чуто Джудит. Дора започна да хлипа.
— Толкова е жестоко — продължи Рубен. — Много, много жестоко. — Той леко залитна. — Ужасно съжалявам.
— Благодаря.
— Сега обаче държа да кажа, че съм сготвил за цяла армия. Колкото сме повече, толкова е по-весело. Моля, храната е готова. — Той направи широк реверанс и намигна на Джудит.
— Тази вечер не е подходяща за събиране — каза твърдо Фрида. — Имаме нужда от тишина и спокойствие. Съжалявам.
На лицето на Рубен се появи сурово изражение. Той впери поглед във Фрида и повдигна вежди, готов за кавга.
— Не се дръж гадно, Фрида! — изрече възмутено Клои. — Той от часове приготвя тази вечеря. Ти нямаш нищо против, нали Тед? — Тя сложи ръка на рамото му и той я погледна сковано.
— Не, всичко е наред — измънка вяло Тед. — Всъщност на мен ми е все едно.
— Не мисля, че… — започна Фрида.
— Чудесно!
Джоузеф вече бе подредил на масата едни позабравени чинии, които Фрида никога не използваше. Сигурно ги беше намерил на дъното на някой шкаф. Но когато ги видя сложени на масата, у нея се засили усещането, че бе гостенка в собствения си дом и пришълка в собствения си живот. Той наля в чаши вода от една кана. След малко Рубен, с помощта на две кърпи за подсушаване на съдове, извади от фурната голям син касерол. Фрида знаеше какво е ястието. Специалитетът на Рубен — неговото ястие за непредвидени случаи, неговата любима и обожавана храна, откакто тя го познаваше — беше много люто, с много подправки и месо чили кон карне. Когато той триумфално вдигна капака, от гледката на месото и тъмночервения фасул ѝ се повдигна.
— Това беше ястието, което най-често си готвех, когато бях студент — обясни той на Клои. — Ще трябва да си подготвиш няколко блюда за времето, когато постъпиш в колежа. А ти ми се виждаш малко бледа и недохранена, ако мога така да се изразя — обърна се той към Джудит. — Трябва да ядеш червено месо!
— Може би си направил и салата? — попита го Фрида.
Рубен излезе от стаята и се върна с миниатюрно количество зелена салата. Той разсипа с черпак ястието по чиниите и подаде на всеки. След това наля вино в чашите.
Клои опита чилито, трепна и се закашля.
— Много е люто — каза тя, поемайки си дъх, след което отпи голяма глътка вода.
— От водата само повече ще ти залюти. По-добре пийни вино — посъветва я Рубен.
Джоузеф си взе голяма хапка с вилицата и я сдъвка.
— Хубаво е — каза той. — Усеща се в гърдите.
Фрида порови безцелно из чинията си. Взе с два пръста листо от салатата и го сложи в устата си. Тед изпи чашата си с вино на един дъх, все едно бе вода и без да поиска позволение, си наля още една. Дора просто гледаше в чинията си, а после извърна към Фрида големите си, умоляващи очи.
Джудит побутна мазната купчина пред себе си.
— Много е вкусно, но предпочитам да отида да си полегна — извини се тя. Може ли да легна за малко на леглото ти?
— Разбира се.
— От известно време си фантазирам как точно да отмъстя на онова копеле Хал Брадшо — обяви с весел глас Рубен, след като Джудит излезе от стаята.
— Кой е той? — попита Клои, гледайки загрижено Тед.
— Той е негодникът, който изигра мен и Фрида и ни направи за смях пред хората. Хрумват ми различни сценарии. Като например този: вървя край едно езеро, виждам как Брадшо се дави, но просто го наблюдавам спокойно от брега, докато накрая той изчезва под водата. Или пък минавам край място, където е станала автомобилна катастрофа, Брадшо лежи на пътя, но аз просто стоя отстрани и гледам как кръвта му изтича. Знам какво ще кажеш, Фрида.
— Ще ти кажа да млъкнеш още сега.
— Ще ми кажеш, че подобни фантазии не са особено здравословни. Не са терапевтични. — Той наблегна върху последната дума сякаш в нея имаше нещо противно. — Е, какво мислиш?
— Мисля, че по-добрият сценарий за отмъщение би бил да спасиш Брадшо от удавяне. Или да спреш кървенето му. Освен това мисля, че пи твърде много вино и че моментът е неподходящ.
— Начините за отмъщение, които предлагаш, са безинтересни — не преставаше да се заяжда Рубен.
— Точно така — включи се и Тед. По бузите му бяха избили петна, а очите му блестяха. — Няма тръпка. Едно отмъщение трябва да бъде кърваво.
— Ястие, сервирано студено — обяви Клои. — За такова отмъщение се споменава в материалите ни за подготовка за матурите.
— Спиране на кървенето? Студено сервирано ястие? — изломоти Джоузеф. И той е пиян, помисли си Фрида.
— С Джоузеф планираме варианти за истинско отмъщение — каза Рубен.
Фрида изгледа Джоузеф, който току-що си беше боднал от яденето. Той с усилие го сдъвка и го преглътна.