ПОСЕТИТЕЛИТЕ ДА СЕ ОБРЪЩАТ КЪМ РЕЦЕПЦИЯТА.
Тя влезе в двор, в който се виждаха конюшни, изградени от леки строителни блокове от сгур, пясък и цимент, но не и "Рецепция". Имаше купчини конски тор и бали със слама, а малко по-встрани беше оставен ръждясал трактор без гуми на предните колела. Фрида мина през двора, като стъпваше внимателно, заобикаляйки множество кафяви кални локви.
— Има ли някого? — провикна се тя.
Чу се стържещ звук и от една от конюшните се показа момиче в тийнейджърска възраст с лопата в ръка. Беше облечена с джинси и яркочервена тениска, а на краката си имаше гумени ботуши. Тя изтри носа си с опакото на ръката си.
— Да?
— Търся човек на име Шейн.
Момичето само сви рамене.
— Казаха ми, че мъж, който се нарича Шейн, работи тук.
Момичето поклати глава.
— Не.
— Може би е работил тук преди?
— Не познавам никого, който да се казва Шейн.
— Откога работиш тук?
— От няколко години. Ту идвам, ту си отивам.
— И познаваш всички, които работят тук?
Момичето врътна очи.
— Ами да, всички — отвърна тя и изчезна обратно в конюшнята. Фрида чу стърженето на лопатата по циментовия под. Тя излезе от двора на пътя, по който бе дошла, погледна часовника си и се зачуди какво да прави. Припомни си; разговора в кръчмата. Заблудила ли се беше? Дали не се бяха опитали просто да я разкарат? Тръгна по шосето. Отстрани нямаше тротоар, само ивица трева, и тя се почувства незащитена от колите, които прелитаха с рев край нея. Когато отмина постройките, пред нея се показа груба дъсчена ограда, която отделяше пасището от пътя.
Фрида се облегна на оградата и хвърли поглед наоколо. Пасището беше доста голямо, разстоянието между двата му края сигурно беше четвърт миля. Далечният му край граничеше с оживения главен път А12, по който с бясна скорост фучаха коли и камиони. Пасището беше мизерно и пусто, тук-там с туфи прещип и с голям изсъхнал дъб в средата. Из него се бяха пръснали коне и няколко магарета. Те бяха стари и мършави, но навели глави, хрупаха трева и това ги правеше доволни. Фрида откри, че ѝ действа успокояващо просто да ги гледа. Не беше кой знае какво, но за тях беше по-добре да са тук, отколкото неизвестно къде. Пейзажът беше особен, нещо неопределено между град и село. Приличаше на късче земя, което е било пренебрегнато, необичано и полузабравено. Може би по-рано тук е имало сгради, които са били разрушени и на тяхно място е пораснала трева и се е появил прещип. Един ден някой може би отново щеше да забележи това кътче — в съседство с главен път, близо до Лондон — и щеше да основе някакво производство или да построи бензиностанция, но дотогава то щеше да се запази в сегашния си вид. На Фрида и така ѝ харесваше.
Тя порови в джоба си и намери визитката, която таксиметровият шофьор ѝ бе дал. Може би вече беше време да се откаже, да се върне в Лондон и да се потопи в нормалното си ежедневие и в работата си. Този импулс ѝ донесе чувство на облекчение. Тъкмо когато изваждаше телефона си, някаква кола спря пред входа на приюта. От нея слезе един мъж: висок, леко приведен, с разрошена, почти бяла коса и гърбав нос. Беше облечен с тъмни панталони и измачкано яке, а върху ризата му беше вързана на хлабав възел тънка тъмна вратовръзка. Имаше дебнещо, напрегнато изражение; тя забеляза студения блясък на светлите му очи зад полуспуснатите клепачи. Известно време двамата се гледаха втренчено. Бяха на повече от трийсет ярда един от друг — твърде отдалечени, за да си говорят нормално. Фрида се отдръпна от оградата. Тя направи няколко крачки към него и той тръгна към нея. Изражението на лицето му не се промени: той сякаш не гледаше към нея, а през нея.
— Тук ли работите? — попита я мъжът.
— Не, опитвам се да намеря един човек, но не е тук. — Една мисъл мина през съзнанието ѝ. — Случайно да се казвате Шейн?
— Не — отвърна мъжът. — Не съм Шейн. — И той мина покрай Фрида и влезе в двора. Внезапно спря и се обърна. — Той защо ви трябва?
— Трудно е за обяснение.
Мъжът се върна обратно при нея.
— Кажете ми, все пак.
— Търся едно момиче — каза Фрида — и реших, че мъж на име Шейн би могъл да ми помогне. Казаха ми, че мога да го намеря на това място, но тук не са чували за него.
— Шейн — повтори мъжът замислено. — Не съм чувал за него. Но това не пречи да дойдете с мен.
Фрида повдигна учудено вежди.
— И защо да го правя?
— Аз също се опитвам да намеря един човек. — Той говореше бавно и навъсено.