— Кафето е достатъчно — отвърна Фрида. — А след това трябва да тръгнем.
Фиърби сложи бележник, картонена папка и малко цифрово записващо устройства в една чанта с дръжка за през рамо и след половин час те отново бяха на магистралата, отправяйки се на юг. Дълго време пътуваха мълчаливо. Фрида погледна през прозореца, после се извърна към Фиърби.
— Защо се занимавате с това? — попита го тя.
— Вече ви казах — отвърна той. — Отначало заради Джордж Конли.
— Но нали сте го измъкнали от затвора — продължи Фрида. — Това е нещо, което много малко журналисти биха постигнали в професионалната си кариера.
— Струваше ми се недостатъчно. Той беше освободен поради липса на доказателства. Когато излезе на свобода и всички тържествуваха, а медиите се надпреварваха да отразяват събитието, аз знаех, че нещата не са доведени докрай. Трябваше да разкажа цялата история, да покажа, че Джордж Конли е невинен.
— И самият Конли ли иска това?
— Ходих да го видя. Той е една развалина, един опустошен човек. Мисля, че не е в състояние да изрази с думи какво иска.
— Някой, който случайно види къщата ви, би казал, че и вие сте опустошен човек.
Фрида очакваше, че Фиърби ще се разгневи или ще се опита да се защити, но той се усмихна.
— Би казал ли? Хората вече са ми го казвали. Като се започне с жена ми и колегите ми. Бившите ми колеги.
— Заслужава ли си? — попита го Фрида.
— Не търся благодарности. Просто искам да знам. Не сте ли съгласна? Когато видяхте снимките на онези момичета, не ви ли се прииска да узнаете какво се е случило с тях?
— Никога ли не ви е хрумвало, че може да няма връзка между снимките на стената ви, освен че всички на тях са клети тъжни момичета, които са изчезнали?
Фиърби я погледна.
— Мислех, че сте на моя страна.
— Не съм на ничия страна — намръщи се Фрида, но после се успокои. — Понякога си мисля, че не съм дори на своя страна. Мозъкът ни е устроен така, че да търсим и намираме модели. Ето защо оприличаваме облаците на фигури на животни. Но всъщност те са просто облаци.
— Затова ли пропътувахте целия път до Бирмингам? И затова ли сега ще изминем целия път обратно до Лондон?
— Работата ми е да изслушвам хората и да анализирам моделите, които те изграждат в битието си. Понякога тези модели са разрушителни или егоистични, или себенаказващи, а понякога са просто погрешни. Вие някога замисляли ли сте се какво би станало, ако откриете, че сте били на погрешен път?
— Може би животът не е чак толкова сложен. Джордж Конли беше хвърлен в затвора по обвинение, че е убил Хейъзъл Бартън. Но той не го е извършил. Което означава, че някой, друг я е убил. И така, на кое място в Лондон отиваме?
- Ще впиша адреса в сателитния навигатор.
— Ще ви хареса — каза Фиърби. — Говори с гласа на Мерилин Монро. Е, на някой, който имитира Мерилин Монро. Това, естествено, би заинтригувало по-скоро мъж, отколкото жена. Имам предвид шофирането в компанията на Мерилин Монро. Според мен някои жени дори биха се подразнили.
Фрида натисна копчетата и набра адреса. През следващия час и половина колата беше направлявана по автомагистрали М1 и М25 от глас, който изобщо не приличаше на гласа на Мерилин Монро. Но за другото беше прав. Тя определено се подразни.
Лорънс Дос си беше вкъщи. Фрида се запита дали изобщо му се случваше да не си е вкъщи. Отначало той се изненада.
— Мислех, че сте се отказали.
— Имам новини за вас — каза Фрида. — Ние имаме новини за вас.
Дос ги покани да влязат и Фрида отново се озова в градината зад къщата, седнала на малката маса с чаша чай пред себе си.
— Открихме Шейн — започна тя.
— Кой?
— Той е човекът, с когото е била свързана дъщеря ви.
— Свързана с него? Какво искате да кажете?
— Знаели сте, че дъщеря ви се е забъркала с наркотици. И той също е бил забъркан, но по по-професионален начин. — Дос не реагира, но очевидно не очакваше добри новини. — Шейн е прякорът му. Истинското му име е Мик Дохърти.
— Мик Дохърти. Мислите ли, че е свързан с изчезването на дъщеря ми?
— Възможно е. Но не знам по какъв начин. Когато отидох да се срещна с Дохърти в едно селище в Есекс, се запознах с Джим. И двамата търсехме Дохърти, но по различни причини.
— Как така?
— Разследвам случая с изчезването на млада жена на име Шарън Гибс — поясни Фиърби. — Научих, че се е познавала с този мъж, Дохърти. Когато се запознах с Фрида, стана ясно, че всеки от нас го търсеше, за да разговаря с него за изчезнала млада жена. Стори ни се интересно съвпадение.