— Наистина съжалявам за случилото се — каза Фрида.
— Седнете — покани я комисарят, посочвайки ѝ дървен стол.
— Предпочитам да стоя права.
— Както желаете. Д-р Брадшо ми разказа някои неща за вас. Аз съм озадачен и не мога да си обясня защо изобщо сме имали професионални взаимоотношения с вас.
— Тук той се обърна към Карлсън. — Трябва да ти кажа, че съм разочарован от теб, Мал, задето си проспал факта, че твоята позната не е сигнализирала за събеседването си с потенциален психопат.
— Но той не е бил психопат — отвърна спокойно Карлсън. — Всичко е било постановка.
Комисарят не му обърна внимание.
— Ударила с юмрук свой колега. Атакувала млада жена, която не била виждала преди и я съборила на пода само защото тя се опитала да защити приятеля си. Душила около горкия Хал. Да не забравим и убийството на младата шизофреничка.
— Направила го е при самоотбрана — уточни Карлсън. — Внимавайте какво говорите.
Крофорд погледна към Фрида.
— Какво ще кажете в своя защита?
— Срещу какво трябва да се защитя? Палеж?
— Фрида, Фрида — промърмори Брадшо. — Мисля, че имате нужда от професионална помощ. Наистина.
— Нямам нищо общо с това.
— Жена ми беше в къщата — добави Брадшо. — Също и дъщеря ми.
— Това утежнява ситуацията — каза Фрида.
— Вие къде бяхте? — попита Крофорд.
— Бях в Бирмингам. Мога да ви дам контактите на човек, който да го потвърди.
— А какво ще кажете за вашите приятели? — подхвърли Брадшо.
— Какво имате предвид?
— Те застанаха на ваша страна и са против мен.
— Вярно е, че имам няколко приятели, които смятат, че сте действали непрофесионално и неетично…
— Това вече е прекалено — обади се комисарят.
… но те не биха извършили подобно нещо.
Карлсън се изкашля.
— Този разговор няма да ни отведе доникъде — заключи той. — Фрида има алиби. Няма никакви улики срещу нея, само твърденията на д-р Брадшо, за които някой би си помислил, че са продиктувани от чиста злоба. А сега трябва да проведа разпит на господин Ленъкс, който е заподозрян в убийството на Зак Грийн.
Брадшо стана и се приближи до Фрида.
— Няма да се измъкнеш — закани ѝ се той с нисък глас.
— Оставете я на мира — каза Карлсън.
Фрида тръгна пеша към вкъщи. Опита се да не мисли, просто поставяше единия си крак пред другия и се движеше уверено сред сгъстяващите се тълпи от хора, усещайки върху себе си топлината на деня. Трябваше да се стегне, преди отново да се срещне с децата на семейство Ленъкс. Скоро те нямаше да имат нито майка, нито баща, от когото да потърсят закрила.
51
— Готова ли си? — попита Карлсън. Ивет кимна. — Оставихме го доста време да "втасва" и ми се струва, че е омекнал достатъчно. Няма да ти се отвори много работа. Достатъчно е да ме наблюдаваш и да следиш да не извърша някоя глупост. Честно казано, бих му разбил мутрата, но едва ли ще го направя.
Той ѝ кимна и двамата влязоха в стаята за разпити. Ръсел Ленъкс седеше на стол до една маса, а край него беше седнала адвокатката му — жена на средна възраст в тъмен костюм. Казваше се Ан Бести. Карлсън не я познаваше, но и не ѝ обърна особено внимание. Какво би могла да направи? Ивет включи записващото устройство, после се отдалечи от масата и застана встрани, облягайки гръб на стената. Карлсън напомни на Ленъкс, че и днес щяха да проведат "разпит с предупреждение", после отвори папката и грижливо прочете заключението на криминалистите за намерените улики в апартамента на Зак Грийн. Докато четеше, от време на време хвърляше поглед към Ленъкс и Ан Бести, за да види реакцията им. Умореното и безстрастно изражение на Ленъкс си остана непроменено. Ан Бести слушаше съсредоточено, сбърчила чело, и на моменти поглеждаше косо към клиента си. Никой от двамата не се обади.
Когато свърши, Карлсън тихо затвори папката.
— Можете ли да ми дадете някои обяснения за следите, които сте оставили на мястото на убийството? — Ръсел Ленъкс само повдигна рамене. — Съжалявам, но ще трябва да кажете нещо. Разговорът се записва.
— Нужно ли е да обяснявам? — попита Ленъкс. — Мислех, че вече сте образували следствено дело срещу мен.
— Оставете това на нас — отвърна Карлсън. — Последен въпрос: имате ли доказателство за това къде сте били в деня на убийството?
— Не. Вече ви казах.
— Да. Казахте ни. — Карлсън млъкна за момент. Когато заговори отново тонът му беше спокоен и благ. — Вижте, господин Ленъкс, знам какво преживявате, но не подлагате ли семейството си на прекалено голямо изпитание? Децата ви имат нужда да оставят случилото се зад гърба си и да продължат напред.