Ленъкс не отговори, само гледаше втренчено в масата.
— Добре — каза делово Карлсън. — Нека ви обясня — и на двамата — какво следва. Сега ще излезем от стаята, господин Ленъкс, и ще ви дадем пет минути, за да обсъдите някои въпроси с вашата адвокатка. След това ще вляза отново и ще ви предявя обвинение за убийството на Закъри Грийн. Искам ясно да ви предупредя, че не сте длъжен да говорите, но може да повлияе зле на защитата ви, ако сега пропуснете да съобщите нещо, на което после да разчитате в съда. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като улика срещу вас. Но това, което държа да ви кажа, е, че всички ние, но особено вие, и още повече вашето семейство, трябва да приключим с този случай.
Когато излязоха навън, Карлсън погледна Ивет и се усмихна мрачно.
— Има ли значение какво ще каже той? — попита тя.
— Нещата ще се случат по-бързо, ако той си признае — отвърна Карлсън. — Но не е кой знае какво.
— Да ви взема ли кафе?
— Нека да почакаме.
След няколко напрегнати минути Карлсън погледна часовника си, после почука на вратата и влезе. Ан Бести вдигна длан.
— Имаме нужда от повече време.
Карлсън отстъпи назад и затвори вратата.
— Какво става, по дяволите? Обърка ли се нещо? Възможно ли е да е станала грешка?
След още десет минути и двамата влязоха в стаята. Ан Бести нервно барабанеше с пръсти по масата. Тя погледна Ленъкс и той кимна едва забележимо.
— Господин Ленъкс желае да направи самопризнания за непредумишленото убийство на Закъри Грийн.
Карлсън погледна към Ленъкс и попита:
— Какво се случи?
— Отидох да се срещна с него — обясни Ленъкс. — След като Джудит ми каза. Трябваше да го направя. Имах намерение само да поговорим, но започна кавга и аз престанах да се владея. След малко той беше мъртъв.
Карлсън въздъхна.
— Вие сте пълен идиот. Осъзнавате ли какво сте направили?
Ленъкс сякаш не го чу.
— Как са децата? — попита той.
Ивет се приготви да каже нещо, но Карлсън я спря с поглед.
— Знаете ли къде са? — попита на свой ред Карлсън.
Ленъкс се облегна назад. Лицето му беше потъмняло от мъка.
— И тримата са в дома на онази психотерапевтка.
— В къщата на Фрида? — учуди се Карлсън. — Но защо са там?
— Не знам.
— Господен Ленъкс — обади се Ивет. — Нали разбирате, че нещата не свършват дотук?
— Какво имате предвид?
— Налице са две убийства — на Зак Грийн, за което си признахте, че сте го извършили…
— Непредумишлено убийство — уточни Ан Бести.
… и на съпругата ви.
Ленъкс вдигна поглед към нея, после сведе очи.
— Клиентът ми ви сътрудничи и сега няма какво повече да каже — обобщи адвокатката.
Карлсън се изправи.
— Утре отново ще поговорим. Както колежката ми вече спомена, нещата не свършват дотук, господин Ленъкс.
52
Фрида отвори входната врата. На прага ѝ стояха Карлсън, Ивет и една жена, която ѝ бе непозната. Жената влезе вътре без покана. Тед, Джудит, Дора и Клои седяха около масата в хола. Пред тях имаше керамични чаши, чинии, телефони и лаптоп.
— О, милите ми клети дечица! — занарежда Луиз. Тримата се отдръпнаха от леля си, но тя сякаш не забеляза. Клои сложи ръката си на рамото на Тед.
— Какво става тук? — попита Фрида Карлсън, който с нисък глас ѝ обясни ситуацията. Когато чу думите му, тя погледна към младежите. Лицето ѝ стана сериозно.
— Искаме да останем тук — обърна се Джудит към Фрида. — Моля те, Фрида. Моля те.
— Тук са добре дошли. Бих се радвала да им помогна — каза Фрида на Карлсън.
Луиз постави ръце на хълбоците си и се изправи войнствено пред Фрида.
— Не. Категорично не! Те идват вкъщи с мен. Това е, от което имат нужда. Деца, кажете "благодаря" на тази жена за всичко, което е направила за вас. — Тя изгледа Фрида със свирепо изражение. — Те трябва да са със семейството си — изрече тя с драматичен шепот, така че всички да чуят. После се обърна към племенниците си. — Сега отиваме в нашата къща, имам предвид моята къща, а тази полицайка ще дойде с нас.
— Не! — възпротиви се Клои. — Фрида, не можеш ли да спреш това?
— Не, не мога.
— Но всичко това е ужасно и…
— Тихо, Клои.
Карлсън се обърна към Ивет.
— Смяташ ли, че ще се справиш? Няма да ти е лесно.
— Ще се справя. — Ивет беше пребледняла. — Нали за това са жените полицаи? Да помагат, когато е налице емоционален проблем.
— Не съвсем — отвърна Карлсън.
Започна трескаво прибиране на училищни раници и търсене на якета. Тримата Ленъкс прегърнаха силно Клои, след което се отправиха към колата на Луиз. Вътре им беше тясно, тъй като на предната седалка се настани Ивет. Тед обърна лице към прозореца и се загледа навън.