— Това не е справедливо — промълви Фрида.
— Започва ново и тъжно начало, което ще бележи живота им оттук нататък — каза трезво Карлсън. — По-добре е да свикват. Извинявай. Това прозвуча грубо. Но какво можем да направим? Загубиха майка си, а сега губят и баща си — поне на този етап. Имат нужда от семейство. Ти няма как да им го осигуриш.
— Но е важно какви думи ще чуят за баща си — възрази Фрида. — И какво ще кажат за него те самите след това.
— Смяташ, че Ивет няма да се справи ли? Е, добре, не е нужно да ми отговаряш. Вероятно ти си подходящият човек.
— Не казах това.
— Не мога да искам това от теб — продължи Карлсън. — Съжалявам. Ивет може да прецака нещата. Предполагам, че точно това ще стане. Но тя ще даде най-доброто от себе си, а освен това получава щатна заплата. — Той се намръщи. — Може ли да поговорим за малко?
Фрида погледна към Клои.
— Какво? — Гласът на Клои беше рязък и писклив.
— Ще трябва да ти съобщя нещо за бащата на Тед и Джудит — каза Фрида. — Но преди това двамата с Карлсън ще излезем за няколко минути. Съгласна ли си?
— Не! Не съм съгласна. Те са ми приятели и аз имам право да…
— Клои… — Тихият, предупредителен тон на Фрида накара племенницата ѝ да млъкне. Тя си облече едно яке и излезе навън.
— Имаш ли нещо против да повървим пеша? — предложи Фрида.
— Свикнал съм — отвърна Карлсън.
Двамата излязоха от павираната уличка и завиха надясно. Когато стигнаха до "Тотнъм Корт Роуд", спряха за момент и се загледаха в летящите край тях коли и автобуси.
— Знаеш ли — наруши мълчанието Фрида, — че ако се преместиш да живееш от провинцията в голям град като Лондон, рискът да се разболееш от шизофрения се увеличава пет-шест пъти.
— Защо? — попита Карлсън.
— Никой не знае. Но ето, огледай се наоколо. Има логика, нали? Ако премахнем градовете и се върнем да живеем на село, вероятността да развием това заболяване отведнъж тройно ще намалее.
— Звучи впечатляващо.
Фрида зави в южна посока, после поведе Карлсън по малка тиха уличка.
— Липсваше ми днес — каза той.
— Но нали се видяхме днес. Не си ли спомняш? С Хал Брадшо и комисаря.
— О, това ли? — махна пренебрежително Карлсън. — Това беше просто един фарс. Не, когато Ленъкс си призна, наистина ми се щеше да те видя как стоиш там с онова твое немигащо изражение.
— Но не бях там. А ти очевидно си се справил добре. И така, какво стана?
Двамата се отправиха на запад и Карлсън ѝ разказа накратко за случилото се през деня.
— Ще му повдигнете ли обвинение за непредумишлено убийство?
— Най-вероятно. Той научава за връзката на дъщеря си с онзи мъж. Дотичва при него, изпълнен с гняв. Гневът на един баща. Съдебните заседатели биха му симпатизирали.
— Не знам доколко това е от значение — вметна Фрида, — но той не е научил за връзката им непосредствено преди да убие Зак. По думите на Дора баща ѝ е знаел от известно време.
Карлсън се намръщи.
— Наистина ли? Той каза нещо различно. Не съм сигурен, че искам да знам за това. Но въпросното несъответствие едва ли ще е от значение. Той си остава един разгневен баща. Вписва се в модела на поведение. Ожесточеният спор преминава в насилие. Реакцията е една и съща.
Фрида се спря.
— Да. Една и съща е.
— Казваш това с нотки на съмнение.
— Не, просто повторих думите ти.
— Знаем, че Ленъкс е склонен към насилие. Виж какво направи с Пол Кериган, също и с онзи търговец на крадени вещи. Защо да не посегне и на хищния приятел на дъщеря си?
Уличната лампа освети лицето на Фрида, което изглеждаше слабо и тъжно.
— Горките деца — промълви Фрида — с тази ужасна леля.
— Да.
— А докъде стигна разследването на убийството на майка им?
Карлсън повдигна рамене.
— Смятам отново да притисна Ленъкс. Всички факти сочат към него. Но нещата са много заплетени. Около цялата тази любовна афера са се насъбрали много гняв и болка, има много хора, които са знаели или може би са знаели за нея. Не е била чак такава желязна тайна, колкото и двамата да са си мислили, че грижливо я пазят.
— Разкажи ми малко повече.
— Синовете на Кериган са знаели — обясни Карлсън. — Оказва се, че Рут Ленъкс — тази мила и весела жена — е била обхваната от злоба, когато е разбрала, че Пол Кериган смята да я напусне, и се предполага, че именно тя им е изпратила анонимно писмо, в което го е наклеветила. Във всеки случай някой го е направил.