После навлече набързо широки ленени панталони и мека памучна риза, пусна ключовете в чантата си и излезе.
Фиърби я чакаше. Приближавайки се към него, Фрида беше поразена от това колко странно изглеждаше с дългата си бяла коса и очи, които гледаха сърдито от набразденото му лице. Беше по-измачкан от всякога, сякаш беше спал където свари. Той като че ли говореше на себе си и когато я видя, просто продължи започнатото изречение.
— … така че имам няколко папки в колата си, но ние, разбира се, можем да вземем всичко останало по-късно, освен това имам някои бележки, които все още не съм прехвърлил в компютъра си…
— Да вървим — каза Фрида. — Тя сложи ръката си под острия му лакът и двамата влязоха през въртящата се врата.
Карлсън беше на съвещание, но когато чу, че долу го чака д-р Фрида Клайн, той излезе от стаята и пъргаво слезе в приемната, за да я посрещне. Тя стоеше с изправена стойка в средата на помещението, а на лицето ѝ беше изписана онази решителност, която той си спомняше отпреди. До нея бе застанал мъж, който приличаше на проядена от молци граблива птица. Той държеше няколко найлонови плика, натъпкани с картонени папки, както и един касетофон. Карлсън не го свърза с присъствието на Фрида. Мъжът изглеждаше като някого от онези маниаци, които влизаха в полицейското управление и започваха да развиват откачените си конспиративни теории пред равнодушния поглед на дежурния в приемната.
— Да отидем в кабинета ми — каза той.
— Това е Джим Фиърби. Той е журналист. Джим, това е главен криминален инспектор Малкълм Карлсън.
Карлсън протегна ръка, но и двете ръце на Фиърби бяха заети. Той само кимна два пъти и забоде погледа си в лицето на Карлсън.
— Трябва да говорим с теб — обърна се Карлсън към Фрида.
— За Хал Брадшо ли се отнася? В момента това не е важно.
— Всъщност е изключително важно.
Карлсън ги заведе в кабинета си и им предложи два стола. Фрида седна, но Фиърби сложи пликовете си на стола и се изправи зад него.
— Хал Брадшо даде ясно да се разбере, че…
— Не — прекъсна го рязко Фиърби и това беше първата дума, която Карлсън чу от него. — Изслушайте я.
— Господин Фиърби…
— Веднага ще разбереш за какво става дума — каза Фрида. — Или поне така се надявам.
— Добре, слушам те.
— Ние смятаме, че мъж на име Лорънс Дос, който живее близо до Кройдън, е отвлякъл и убил най-малко шест млади момичета, между които и собствената си дъщеря.
Настъпи мълчание. Карлсън не помръдваше, а лицето му беше безизразно.
— Карлсън? Чу ли ме?
Когато накрая той проговори, гласът му беше пълен с дълбока изненада.
— Фрида. Какви си ги вършила?
— От известно време се опитвам да открия едно изчезнало момиче — каза спокойно Фрида.
— Аз защо не знам за това? Да не би да тече разследване за убийство, което някак си съм пропуснал?
— Казах ли ти, че няма да ти повярват? — обади се Фиърби.
— Трябва да ме изслушаш. — Фрида фиксира Карлсън с пламтящ поглед. — Няма разследване, защото никой не е направил връзка. Освен Джим Фиърби.
— Но ти как се забърка?
— Провокира ме нещо, което онзи мним пациент, изпратен от Хал Брадшо, ми каза.
— Този, който се е опитал да те подведе и да те компрометира ли?
— Това не е толкова важно. Вече забравих за случката. Но в съчинената му история имаше един детайл, който събуди любопитството ми и сякаш се заби в съзнанието ми. Не ми даваше покой. Трябваше да разбера какво точно се криеше в него.
Карлсън изгледа Фрида, после премести погледа си върху раздърпаната фигура до нея. Изпита съжаление.
— Знам, че звучи откачено — продължи тя. — Отначало си помислих, че полудявам и че тази обсебеност е израз на вътрешните ми преживявания. Но проследих откъде тръгва този кратък разказ. Отидох при моя мним пациент, а после и при останалите трима участници в експеримента на Брадшо. Говорих с Раджит, който беше чул историята от приятелката си. Отидох при нея и тя ми каза, че я е чула от едновремешната си приятелка Лайла. А после открих, че Лайла е изчезнала.
Карлсън вдигна нагоре дланите си.
— Защо не каза нищо? Защо не дойде при мен, Фрида?
— Знаех каква ще бъде реакцията ти: постоянно изчезват хора и не искат да бъдат намерени. Но в случая усещах, че нещата са различни. Срещнах се с приятелката на Лайла, а после и с мъжа, с когото е прекарала известно време точно преди да изчезне. Неприятен човек. Лъжлив, арогантен, внушава страх. Точно там се запознах с Джим.