— И той ли търсеше Лайла? — попита Карлсън.
— Аз търсех Шарън.
— Шарън?
— Друго изчезнало момиче.
- Разбирам.
— А също и останалите. Но при онзи мъж отидох по повод на Шарън. — Той неочаквано се усмихна. — И точно там се запознах с Фрида.
Карлсън се вгледа във Фиърби. Той му напомняше на пияниците, които понякога прекарваха нощта в изтрезвителя. А също и вонеше като тях: тежка, застояла миризма на уиски и тютюн.
Фрида забеляза изражението му.
— Може би си чувал за Джим Фиърби — каза тя. — Той е журналистът, който успя да постигне преразглеждане на присъдата за убийство на Джордж Конли.
Карлсън се обърна към Фиърби с подновен интерес.
— Това вие ли бяхте?
— Сега разбирате защо се отнасям със смесени чувства към полицията.
— Тогава защо сте тук?
— Фрида ме накара да дойда. Тя каза, че вие ще ни помогнете.
— Казах, че ще ни изслушаш — уточни Фрида.
— Ние смятаме, че бащата на Лайла е замесен. — Фиърби мина от вътрешната страна на бюрото и застана до Карлсън, който чу тежкото му дишане. — Той е виновен за изчезването на дъщеря си, на Шарън и на останалите момичета.
— Лорънс Дос — каза Фрида.
— Мъжът от Кройдън ли?
— Да.
— Значи, очаквате от мен да повярвам, че вие двамата сте открили, че някой си мъж е отговорен за серия от убийства, за които полицията дори не знае, че са били извършени?
— Да. — Фиърби изгледа свирепо Карлсън.
— Момичетата ги няма в домовете им, изчезнали са — обясни Фрида. Тя се опитваше да говори ясно и смислено. — И тъй като са живели на различни места и трупове не са били открити, не е била направена връзка между отделните случаи.
Карлсън въздъхна.
— Защо мислите, че този мъж — Лорънс Дос — е убиецът?
Фиърби излезе иззад бюрото, отиде до стола и започна трескаво да рови из пликовете.
— Истинските карти са у дома, но ви начертах това, за да се ориентирате.
Той размаха лист хартия, на който небрежно беше нарисувал пътя между Лондон и Манчестър и беше сложил звездички на местата, където момичетата бяха изчезнали.
— Добре, господин Фиърби.
— Не ни вярваш — каза тихо Фрида.
— Виж, опитай се да видиш нещата от моята гледна точка. Или от гледната точка на комисаря.
— Не, това е напълно безсмислено. Не ни вярваш, но въпреки това искам да ни помогнеш.
— Как?
— Искам да отидеш и да разпиташ Лорънс Дос. А също и да претърсиш къщата му, стая по стая. И мазето. Мисля, че има мазе. Също така градината му. Сигурна съм, че ще откриеш нещо.
— Не мога да изпратя екип от полицаи да преобърнат нечия къща само заради твоите подозрения.
Докато той говореше, Фрида го наблюдаваше внимателно. Сега изразът ѝ се промени, лицето ѝ стана непроницаемо.
— Длъжник си ми — каза тя.
— Моля?
— Длъжник си ми. — Тя чу гласа си — хладен и непоколебим. Вътрешно се чувстваше по различен начин. — Заради всички вас едва не умрях. Така че си ми длъжник. Моля те за услуга.
— Разбирам.
Карлсън се изправи. Опитваше се да скрие своя гняв и смущение, затова се обърна с гръб към Фрида и Фиърби, навлече якето си и пусна мобилния телефон в джоба си.
— Значи, ще го направиш? — попита Фрида.
— Аз наистина съм ти длъжник, Фрида. А освен това ти си ми приятелка. Което означава, че ти се доверявам, колкото и абсурдни да са твърденията ти. Но, надявам се, разбираш, че всичко това може да рикошира.
— Да.
— Върху мен.
Фрида срещна погледа му, достатъчно красноречив, за да я накара да се разплаче.
— Да, разбирам.
— Добре.
— Не бих ли могла и аз да дойда с…
— Не.
— Ще ми звъннеш ли, когато приключите?
Той я погледна с усилие.
— Да, Фрида. Ще ти звънна.
Когато излязоха от кабинета му, насреща им се зададе позната фигура.
— О, по дяволите! — процеди през зъби Карлсън.
— Малкълм — спря се комисарят. Лицето му почервеня от гняв. — Може ли да поговорим?
— Да, но сега ще трябва да се видя с господин Ленъкс. Не може ли по-късно?
— Не, не може. Представен е доклад. — Той посочи с треперещ пръст. — Договорът ѝ беше прекратен. После дойде скандалът с Хал. Знаеш ли какво си мисля? Какво, по дяволите, търси тя тук?
— Тя изигра важна роля…
— Знаеш ли на какво ми прилича всичко това?
Карлсън си замълча.
— Платил ли си ѝ? — Крофорд блъсна Карлсън и за един кратък миг ужасената Фрида си помисли, че Карлсън и шефът му ще се сбият. Тя примигна при мисълта как преди малко той бе поел огромен риск заради нея.