Продължи разходката си край канала, докато стигна до Риджънтс Парк. Сградите наоколо бяха величествени, наподобяваха малки дворци и замъци. Кой ли живееше в тях? Тя тръгна бързо през парка, без да обръща внимание на крясъците на децата, на влюбените двойки, нито на младежа, който със затворени очи изпълняваше някакви странни бавни упражнения на сгъваема рогозка близо до декоративните градини.
Накрая, криволичейки отново по странични улички, Фрида се прибра вкъщи. Докато отваряше входната врата, чу, че вътре телефонът звънеше продължително, и тя се хвърли към него с надеждата, че е Карлсън.
— Фрида? Слава богу! Къде, по дяволите…
— Рубен, сега не мога да говоря. Очаквам обаждане. Обещавам ти, че ще ти звънна веднага щом мога.
— Чакай. Чу ли за Брадшо?
— Извинявай.
Тя тресна слушалката. Колко време щеше да отнеме на Карлсън да отиде до дома на Лорънс Дос? Кога щеше да ѝ се обади? Сега? Тази вечер? Утре?
Фрида си приготви препечена филийка, намазана с конфитюр, и отиде да я изяде в хола. През това време телефонът не преставаше да звъни, а на телефонния секретар едно след друго се записваха съобщения: Клои — хленчеща; Саша — разтревожена; Рубен — разярен; Санди, о, господи, Санди. Тя дори не му бе казала с какво се беше захванала. Беше навлязла в един различен свят, свят на ужас и тъма, а дори не се беше сетила да сподели това с него. Така и не вдигна слушалката — остави го да изрецитира съобщението си, в което за пореден път я умоляваше да му се обади. Джоузеф — пиян; Оливия — още по-пияна.
Навън се стъмни, а Карлсън все още не се обаждаше. Фрида се качи до ателието си и седна край бюрото, откъдето се виждаше огромният град, чиито светлини блещукаха под ясното небе. В тихите селски райони тазвечерното небе сигурно бе обсипано с ярки звезди. Тя взе молива си, отвори скицника, направи няколко вълнообразни линии. Помисли си за потока в дъното на градината на Лорънс Дос.
Може би сега беше моментът да си вземе дълго отлаганата вана. Чувстваше се по-уморена от всякога, но изобщо не ѝ се спеше. Струваше ѝ се, че сънят никога няма да я навести отново и че тя сякаш беше хваната завинаги в капана на това сухо, съскащо будуване, където мислите бяха остри ножове.
В този миг телефонът иззвъня отново.
— Да?
— Фрида.
— Карлсън? Какво откри?
— Нищо.
— Не е възможно.
— Открих само един объркан и покрусен баща, а също и една къща, в която липсва и най-малкото доказателство, че човекът някога е извършил нещо лошо.
— Нищо не разбирам.
— Нима? На мен ми стана много тъжно за него.
— Нещо не е както трябва.
— Фрида, мисля, че ти е нужна помощ.
— Сигурен ли си, че там нямаше абсолютно нищо?
— Чуй ме. Трябва да се разграничиш от всичко това. А аз трябва да намеря начин да усмиря комисаря, който направо е побеснял, повярвай ми. Настоява да се явя на официално изслушване.
— Съжалявам да го чуя, но…
— Тегли черта на всичко. — Гласът му беше ужасяващо благ. — Престани да следваш интуицията си. Престани да спасяваш хора, които не желаят да бъдат спасявани. Престани да търсиш сътрудничеството на някакъв откачен драскач. Върни се към предишния си живот, от който ние те откъснахме. Опитай се да се възстановиш.
Той затвори и Фрида дълго стоя в ателието си, загледана в калейдоскопа от светлини, които сияеха пред погледа ѝ.
Скъпи Санди, мисля, че нещо лошо се случва с мен — в ежедневието ми, в мислите ми, в сърцето ми.
Тя дълго се взира в започнатото изречение, а после натисна бутона за изтриване.
Карлсън и Ивет седяха срещу Илейн Кериган. Лицето ѝ имаше каменно изражение и тя повтори с безизразен глас:
— Аз я убих.
— Рут Ленъкс ли?
— Да.
— Разкажете ми как се случи — подкани я Карлсън. — Кога разбрахте за интимната връзка на съпруга ви?
— Какво значение има това? Убих я, и толкова.
— Синовете ви ли ви казаха за нея?
— Да. — Тя отпи глътка вода. — Те ми казаха, аз отидох там и я убих.
— С какво?
— С някакъв предмет — отговори тя. — Не си спомням точно. Не си спомням нищо друго, освен че я убих.
— Разкажете ни по-подробно — обади се Ивет. — Имаме достатъчно време. Започнете от самото начало.
— Тя защитава синовете си — заключи Карлсън.
— Значи, смятате, че някой от тях го е извършил?