— Във всеки случай тя мисли така.
— А вие?
— Изобщо не знам какво да мисля. Може би всички те са участвали по някакъв начин, както в онази книга.
— Мислех, че сте сигурен, че е бил Ръсел Ленъкс.
— До гуша ми дойде от този случай. Пълен е с долни: инстинкти и нещастни хора. Хайде сега да пием кафе. А после си отиваш вкъщи. Не знам кога си спала за последно.
55
Фрида се обади на Фиърби и му разказа какво се беше случило — или по-точно какво не се беше случило. Последва пауза, след което той каза, че все още е в Лондон и че ще дойде веднага при нея. Фрида му даде адреса си, после се опита да му обясни, че това не е необходимо, че няма какво повече да обсъждат, но той вече беше затворил. След не повече от пет-шест минути на входната врата се почука и в следващия момент Фиърби вече седеше срещу нея с чаша уиски. Той я помоли да му разкаже какво точно ѝ е казал Карлсън. Тя реагира припряно.
— Няма значение.
— Как така?
— Отишли са в къщата на Лорънс Дос. Преобърнали са всичко. Не са намерили нищо подозрително.
— Как е реагирал Дос?
— Знаеш ли какво? Изобщо не попитах. Полицията се появява изневиделица, претършува цялата къща и всичко около нея, но не го обвинява в убийството на собствената му дъщеря. Предполагам, че е бил шокиран и дълбоко огорчен. — Фрида почувства умора, от която я заболя цялото тяло. — Не мога да повярвам. Седях с него в градината му, той ми разказа какво е преживял и накрая аз му изпратих полицията. Карлсън ми е бесен. И с право.
— И така, накъде ще поемем оттук нататък? — попита Фиърби.
— Накъде ще поемем ли? Наникъде. Извинявай, но нима си неспособен да видиш очевидното?
— А ти не вярваш ли вече на интуицията си?
— Нали заради интуицията ми се забъркахме в това.
— Не е само заради твоята интуиция — възрази Фиърби. — Отдавна следвам една диря и случайно се оказа, че и двамата сме стъпили на нея. Това нищо ли не означава за теб?
Фрида се облегна назад във фотьойла си и въздъхна.
— Някога разхождал ли си се сред природата и вървял ли си по пътека, за която след време разбираш, че не води доникъде, само ти се е струвало, че е пътека, и ти си се изгубил?
Фиърби се усмихна и поклати глава.
— Не си падам по разходките.
— Не съм сигурна, но мисля, че Шарън Гибс е на място по неин вкус, щастлива според нейните разбирания и не иска да бъде открита. Но каквато и да е истината, смятам, че вече приключихме.
Фиърби поклати отново глава, но не изглеждаше нито изненадан, нито ядосан.
— Твърде отдавна се занимавам с това, за да позволя на нещо такова да ме отклони от целта ми. Просто трябва отново да преровя папките си и да направя още някои справки. Няма да се откажа точно сега, не и след всичко, което съм направил.
Фрида го изгледа ужасена. Нима с него си приличаха? И тя ли изглеждаше по този начин в очите на околните?
— Може би има нещо, което би те накарало да се откажеш?
— Изключено! — каза рязко Фиърби. — Не и след всичко това, не и след всичко, което Джордж Конли преживя, не и след убийството на Хейзъл Бартън.
— А онова, което ти си преживял? Бракът ти, кариерата ти?
— Ако сега се откажа, това няма да ми върне нито работата, нито съпругата.
Внезапно Фрида се почувства така, сякаш бе попаднала в капана на катастрофален терапевтичен сеанс, където не можеше да намери подходящите думи. Трябваше ли да се опита да убеди Фиърби, че всичко, заради което бе пожертвал скъпите на сърцето му неща, е било илюзия? Тя самата беше ли убедена в това?
— Вече си направил толкова много — каза тя накрая. — Измъкнал си Джордж Конли от затвора. Това е достатъчно.
Изражението на Фиърби стана сурово.
— Трябва да открия истината. Нищо друго не ме интересува. — Той улови погледа на Фрида и се усмихна смутено. — Приеми, че това е моето хоби. Занимавам се с него, вместо да обработвам парцел за частно ползване или да играя голф.
Когато Фиърби стана да си ходи, Фрида се почувства като някоя непозната, до която той бе седнал, докато пътуваше с влака, с която бе завързал разговор и сега двамата щяха да слязат на гарата, всеки щеше да поеме по пътя си и никога нямаше да се срещнат отново. На вратата си стиснаха ръцете.
— Ще те държа в течение докъде са стигнали нещата — каза той. — Дори и да не искаш.
Когато Фиърби си тръгна, Фрида се облегна на вратата за няколко минути. Опита се да успокои дишането си, но не успя — сякаш дробовете ѝ отказваха да работят. Направи усилие, концентрира се и започна бавно да вдишва и издишва.