Дора се изправи, като все още държеше ръката на Фрида.
— Ще идвате ли да ни виждате? — попита тя настойчиво.
— Да.
— Обещайте ми.
— Обещавам.
Момичето излезе от стаята и Фрида остана насаме с Тед. Тя му показа портфолиото.
— Донесох ти това.
— Помислили сте си, че се тревожа къде е? В момента ме занимават други неща.
— Знам. Главен криминален инспектор Карлсън ми каза, че баща ти си е признал за убийството на Зак Грийн, като в същото време е заподозрян и за убийството на майка ти.
Лицето му се сгърчи и той извърна глава. Слабата му, мръсна и раздърпана фигура сякаш бе белязана от злочестина и страдание.
— Освен това разбрах, че Илейн Кериган си е признала за убийството на майка ти, въпреки че според мен се опитва да защити синовете си.
— Исусе! — изрече тихо той.
— Искам да ти кажа нещо, но може би е по-добре да излезем навън — предложи Фрида.
— Няма нищо за казване.
— Моля те.
Двамата излязоха от къщата. На Фрида ѝ се стори, че видя едно лице, което ги наблюдаваше от висок прозорец, но реши, че си въобразява. Преди да започне разговора, тя почака, докато се отклониха от широката улица и тръгнаха по една тясна уличка, която минаваше покрай старо игрище и малка сива църква.
— Разгледах рисунките ти — обади се тя накрая. — Добър си.
— И мама все това казваше. "Тед, имаш дарба". Вие това ли дойдохте да ми кажете?
— Видях натюрморта, който си нарисувал за предварителния изпит по приложни изкуства. Сутринта на същия ден, когато е била убита майка ти.
Тед не каза нищо. Те продължиха да вървят мълчаливо надолу по улицата. Сякаш всички бяха отишли някъде и бяха останали само двамата.
— На рисунката има странен предмет, който отначало не разпознах — каза Фрида. Гласът ѝ беше сух и дрезгав; Тя прочисти гърлото си. — Нарисувал си го от интересен ъгъл, така че ми отне известно време да разбера какво точно е това. Отидох в помещението, където се съхраняват веществени доказателства, за да проверя на място.
Тед забави крачка, тътрейки краката си, все едно на тях бяха закачени тежести.
— Можеш да видиш зъбното колело по начина, по който изглежда на рисунката ти, само ако го наклониш встрани и назад. Тогава то става плоско и заприличва на линийка.
— Да — отвърна Тед така, сякаш целият трепереше отвътре. — Когато бяхме деца, имахме такива книжки — за разгадаване на зрителни илюзии. Страшно ми харесваха.
Фрида сложи ръката си на рамото на Тед и той я погледна.
— Баща ти е знаел, че онази сутрин си занесъл зъбното колело в училище. Когато е било посочено като оръдие на убийството, за него е било ясно, че то няма как да е било вкъщи, преди ти да си го донесъл обратно.
— Той изобщо не е споменавал за това — отрони глухо Тед. — Мислех, че всичко ще бъде наред, че никой никога няма да разбере.
— Предполагам, че си открил, че майка ти има извънбрачна връзка.
— Подозирах го от доста време — отвърна мрачно Тед. През онзи ден я проследих с велосипеда си. Видях я, че отиде в онази кооперация, където един мъж ѝ отвори входната врата. Останах да чакам, обикалях наоколо цяла вечност, без да виждам никого и нищо. Не можех да мисля ясно, повдигаше ми се. Мислех, че ще повърна. Прибрах се у дома и тъкмо слагах проклетото зъбно колело на мястото му върху камината, когато тя влезе. — За момент той докосна с длан лицето си. — Когато бях малък, мислех, че тя е най-добрият човек на света. Мила, закриляща. Всяка вечер ме завиваше преди лягане и от нея винаги се носеше един и същи аромат… Тя ме погледна и аз я погледнах, и тогава разбрах, че тя знае, че съм я разкрил. В първия момент не каза нищо, а после ми се усмихна леко. Стиснах зъбното колело, хвърлих го и то я удари силно, с тъп звук, от едната страна на главата. Още чувам онова глухо дрънчене. Отначало по нищо не личеше, че нещо е станало, тя продължаваше да ме гледа и аз продължавах да я гледам, онази странна усмивка беше все още на лицето ѝ — а после тя сякаш се взриви пред очите ми. Всичко се оплиска с кръв и тя вече не приличаше на моята майка. Лежеше там на пода с размазано лице, а аз все още държах зъбното колело и всичко беше…
— И така, ти избяга.
— Отидох в парка и започнах да повръщам. Беше ми много зле и оттогава все ми е зле и все повръщам. Гадният вкус в устата ми не изчезва.
— А после Джудит ти осигури алиби, нали така?
— Щях да си призная. Какво друго ми оставаше? Но след това се оказа, че оръдието на убийството е изчезнало и се заговори за несполучлива кражба с взлом. Тогава Джудит започна да ме моли да кажа, че онзи следобед съм бил с нея. И аз се съгласих. Не съм го намислил предварително.