— Е? — попита Джоузеф в очакване.
Фрида помисли малко. Лорънс и неговият приятел Джери. "Тях". Тя не знаеше второто име на Джери, нито къде живее. Но знаеше нещо със сигурност. Нагоре по течението на реката. Точно така беше казал Лорънс. Джери живееше нагоре по течението на реката, което означаваше, че е от същата страна на пътя. Тя си спомни, че когато беше застанала в градината с гръб към къщата, реката течеше отдясно наляво. Значи, къщата на Джери беше нагоре и отдясно. И най-вероятно не беше в непосредствена близост, иначе Лорънс би казал "съседът ми, с когото живеем врата до врата". И не беше ли споменал, че в съседната къща общината настанява бежанци? Тя слезе от микробуса. Ще започне с къщата, която беше през една от тази на Лорънс. Джоузеф също слезе.
— Мога и сама — каза Фрида.
— Идвам с теб.
Лорънс Дос живееше на номер осем. Фрида и Джоузеф влязоха по входната пътека на номер дванайсет. Фрида натисна звънеца. Никакъв отговор. Тя позвъни отново.
— Няма никого — обади се Джоузеф.
Те се върнаха на тротоара, отидоха до входната врата на номер четиринайсет и позвъниха на звънеца.
— Защо е всичко това? — попита Джоузеф недоумяващо, но преди Фрида да успее да му отговори, вратата се отвори и на прага се появи възрастна жена с побеляла коса.
За момент Фрида се стъписа. Не беше намислила предварително какво ще говори.
— Добър ден — каза тя. — Трябва да предам пратка за приятел на мой приятел. Казва се Джери. Около шейсетгодишен. Знам, че живее в една от тези къщи, но не съм сигурна в коя точно.
— Трябва да е Джери Колиър — отвърна жената.
— Шейсет и една-две годишен? С кестенява прошарена коса? — добави Фрида.
— Прилича на него. Живее съвсем наблизо. На номер осемнайсет.
— Много ви благодаря — каза Фрида.
Жената затвори вратата. Фрида и Джоузеф се върнаха обратно и се качиха в микробуса. Фрида хвърли поглед към посоченото място. Двуетажна къща близнак със сива циментова мазилка с камъчета и алуминиева дограма на прозорците. Пред нея красива градинка с ниска, бяло боядисана тухлена ограда, по която се спускаше водопад от жълти, сини, червени и бели цветя.
— Какво ще правим по-нататък? — попита Джоузеф.
— Почакай за момент. Това се опитвам да измисля — отвърна Фрида. — Можем да…
— Спри — изсъска Джоузеф. — Виж.
Вратата на номер осемнайсет се отвори и отвътре излезе Джери Колиър. Беше облечен със сив анорак и носеше найлонов плик за пазаруване. Прекоси тротоара и тръгна по улицата.
— Чудя се дали да не го последваме — каза Фрида.
— Да последваме този мъж? Не добра идея — възрази Джоузеф.
— Прав си. Най-вероятно отива до магазина. Нямаме много време. Джоузеф, ще ми помогнеш ли да вляза вътре?
Джоузеф я погледна объркано, а после се ухили.
— Да влезеш с взлом? Ти, Фрида?
— Сега, на момента.
— Това не шега?
— Изобщо не е шега.
— Добре, Фрида. Ти ме молиш. Въпросите — по-късно. — Той взе работната си чанта и извади тежък гаечен ключ и две големи отвертки. Те слязоха от микробуса и се отправиха към входната врата на номер осемнайсет.
— Ще трябва да действаш бързо — каза Фрида. — И тихо. Ще можеш ли?
Джоузеф прокара деликатно пръсти по ключалката.
— Кое е по-важно? Бързо или тихо?
— Бързо.
Джоузеф пъхна едната отвертка в процепа между вратата и рамката. Раздвижи я и процепът леко се разшири. После пъхна другата отвертка в процепа на около стъпка по-надолу. Погледна към Фрида.
— Добре?
Тя кимна. Видя го как брои беззвучно едно, две, три; после дръпна двете отвертки към себе си, като в същото време се облегна с все сила на вратата. Чу се силно скърцане и вратата хлътна навътре.
— Сега накъде? — попита Джоузеф с дрезгав шепот.
Фрида беше виждала къщата на Лорънс Дос. Къде имаше най-голяма вероятност? Тя посочи надолу. Джоузеф остави чантата си на пода и двамата минаха с тихи стъпки през входното антре и тръгнаха отляво на вътрешното стълбище, Джоузеф отпред. Той спря и посочи с глава надясно. Една врата водеше надолу под стълбището. Фрида кимна и Джоузеф полека я отвори. Фрида видя, че оттам започваха стълби, които се спускаха надолу в тъмното. Усети някакъв сладникав мирис, който не можа веднага да определи. Джоузеф попипа с пръсти стената и включи осветлението.