— Вземи това — подаде го тя на Джоузеф. — Ако се приближи към теб, удари го отново. Идвам след минута.
Фрида изтича до кухнята и започна трескаво да отваря чекмеджетата. Джери Колиър беше много подреден човек — всяко нещо беше на мястото си. В едно от чекмеджетата откри конци, връзки, тиксо, химикалки. Извади ролка въже за простиране. Това щеше да свърши работа. Върна се отново при двамата мъже и като се наведе, притисна една в друга двете китки на Лорънс Дос и бързо ги омота с въжето, след което го спусна към глезените му и многократно го уви около тях, докато се увери, че е стегнат здраво.
Тя извади с уверени пръсти телефона от джоба на якето си и се обади на номера за спешни повиквания. Каза, че има нужда от голям брой униформени полицаи, а също и от линейки, след което продиктува адреса и го повтори, за да се увери, че са го записали точно. Каза името си и то ѝ прозвуча така, сякаш принадлежеше на някого другиго. Помоли ги да побързат. После прибра телефона в джоба си. До себе си чу тежкото дишане на Джоузеф и като се обърна, видя болката, изписана по измъченото му лице. Фрида взе гаечния ключ от ръката му и го докосна леко по рамото.
— Почакай още една минутка — каза тя и го целуна по лепнещото от пот чело.
Спусна се надолу по стъпалата към мазето. В подножието им се спря за малко. Затвори клепачите на Фиърби, прибра разпиляната по челото му коса и я приглади. После отиде при Шарън Гибс, която все още беше на колене и подпираше главата си с ръце. Издаваше гърлени звуци, подобно на животно, виещо от болка. Носеше сутиен, който едва покриваше плоските ѝ гърди, и мръсни панталони с шнур; ходилата ѝ бяха боси и изранени. На слабата светлина Фрида видя, че е покрита със синини и изгаряния от цигара. Тя клекна край нея и провря ръката си под лакътя ѝ.
— Можеш ли да се изправиш? Ще ти помогна. Ето така. — Фрида свали якето си и го уви около измършавялото тяло на момичето. Ребрата и ключицата ѝ ясно се очертаваха. Миришеше на загниваща плът. — Ела с мен, Шарън — каза ласкаво Фрида. — Всичко свърши и ти си в безопасност, да се махаме оттук.
Тя я поведе, като от време на време я влачеше. Минаха покрай Фиърби и тръгнаха нагоре по стъпалата за мазето, което се бе превърнало в нейната камера за мъчения. След малко излязоха на дневната светлина, която вече започваше да се скрива. Шарън извика от болка заради заслепените си очи, наведе се силно напред, като едва не падна, и започна да повръща на пресекулки. Фрида я замъкна до входа, изведе я от зловещата къща и я сложи да седне на стъпалата и да подиша чист въздух.
Джоузеф дойде при тях, препъвайки се. Фрида свали памучния си шал и го уви около врата му, по който стичащата се кръв започваше да се сгъстява. Той се наведе да седне на стъпалото, но Шарън се отдръпна от него.
— Всичко е наред — намеси се Фрида. — Този мъж е добър. Той те спаси, Шарън. И двете дължим живота си на него.
— Дойдох, защото търсех Лайла — каза Шарън с хриптящ глас. — Исках да се видя с Лайла.
— Спокойно. Недей да говориш все още.
— Тя мъртва ли е?
— Да. Сигурна съм, че е мъртва. Предполагам, че е разбрала истината за баща си и той я е убил. Но ти си жива, Шарън, и вече си в безопасност.
Фрида застана права до двамата. От съседната градина се носеше мирис на орлови нокти, а три къщи по-надолу възрастната жена поливаше с маркуч малката градинка отпред. Беше красива пролетна вечер. Фрида не изпускаше улицата от погледа си в очакване да види не само сините лампи на полицейските коли и на линейките, но и фигурата на Джери Колиър. Само преди броени минути двамата с Джоузеф го бяха видели да излиза, но сега ѝ се струваше, че бяха минали цели часове, даже дни, а те се бяха озовали в един друг свят. Зад тях вратата беше извадена от пантите, а в мазето седеше застинал Джим Фиърби, чиято дългогодишна мисия най-после бе приключила.
Накрая те се появиха; сирените и мигащите светлини нарушиха покоя на квартала. Тя ги чу още преди да ги види; сини дъги се залюляха по платното, преди колите и линейките да се покажат; остро скърцане на спирачки; мъже и жени, които наизлизаха от колите; гласове, които говореха припряно; команди и възклицания; хора, които се навеждаха към тях; носилки, кислородни маски. Съседи, събиращи се наоколо, озовали се в центъра на малко познат за тях свят.
Пред нея стоеше мъж, който я питаше нещо. Тя не чуваше въпросите му, но знаеше какво трябва да каже.
— Името ми е Фрида Клайн. — Тя чу гласа си — ясен и спокоен. — Аз се обадих. Това е Джоузеф, който е ранен. И Шарън Гибс, в неизвестност от няколко седмици. Била е държана в мазето от мъжа, който лежи вързан вътре — Лорънс Дос. Отнасяйте се внимателно с нея. Трудно е да си представите какво е преживяла. Вторият мъж — съучастник на име Джери Колиър — е на свобода. Трябва да го откриете.