— Струва ми се, че не живеете тук — подхвърли Фрида. — Не сте окачили нито една картина, не сте постлали нищо на пода, дори една книга няма в стаята. Облечен сте, все едно сте на улицата.
— Както сама усещате, тук е много студено. Когато техникът се справи с повредата, ви обещавам, че ще си сваля якето.
Фрида извади бележник от джоба си, надраска нещо на една страница, откъсна я и я подаде на Сингх.
— Ако имате желание да ми разкажете какво сте казали по време на "сеанса" — имам предвид нещо, което не е включено в теста на Хеър — можете да ми се обадите на този номер.
— Не разбирам какво искате от мен — каза гневно Сингх, докато Фрида си тръгваше.
Жилището на Иън Ярдли се намираше на малка алея недалеч от уличен пазар. Наблизо минаваше Темза, но оттук реката не се виждаше. Фрида натисна един звънец и от домофона се чу неразбираем звук, а после бръмчене. Фрида се опита да отвори вратата, но тя все още беше заключена. От домофона отново се чу звук, електронното бръмчене се усили, последва щракане и вратата се отключи. Фрида се изкачи по стълбище, покрито с килим, до една площадка, на която имаше две отделни врати, обозначени с номерата 1 и 2. Врата "1" се отвори и от нея надникна тъмнокоса жена.
— Дошла съм да се срещна с…
— Знам — прекъсна я с рязък тон жената. — Не разбирам защо изобщо сте тук. По-добре влезте. Но за минута.
Фрида влезе след нея. Ярдли седеше до една маса, четеше вечерния вестник и пиеше бира. Имаше дълга къдрава коса и очила с правоъгълни прозрачни рамки. Беше облечен с колежански суичър и тъмни панталони. Краката му бяха боси. Той се обърна и ѝ се усмихна.
— Чувам, че обикаляте и досаждате на някои хора — каза той.
— Доколкото знам, сте посетили моя стар приятел Рубен.
— Прочутият Рубен Макгил — изсмя се Ярдли. — Трябва да ви кажа, че бях донякъде разочарован от него. Когато се срещнахме, изглеждаше като човек, изгубил професионалната си мощ и обаяние. Изобщо не реагира на онова, което му разказах.
— Вие искахте ли той да реагира? — попита Фрида.
— Какви са тези глупости?! — обади се жената зад гърба ѝ.
— О, извинете. Какъв лош домакин съм само! — изрече театрално Иън. — Това е приятелката ми Поли. Тя смяташе, че не бива да ви пускам вкъщи. По-подозрителна е от мен. Да ви предложа ли нещо за пиене? Бира? В хладилника има отворена бутилка бяло вино.
— Не, благодаря.
— Не и докато изпълнявате професионалния си дълг?
Фрида започна да му задава някои от въпросите, които преди това бе задала на Раджит Сингх, но не постигна особен успех, защото Поли продължаваше да я прекъсва и да пита какъв е смисълът от всичко това, докато Пън не спираше да се усмихва, все едно се наслаждаваше на разиграващия се спектакъл. Изведнъж престана да се усмихва.
— Време е да изясним нещата — изрече той отчетливо. — Ако сте тук заради някакъв жалък опит да търсите отмъщение, само си губите времето. Всичко, свързано с провеждането на експеримента, беше предварително уточнено от етичната комисия, така че да не бъдем преследвани от закона. Мога да ви покажа написаното с дребен шрифт в договора, ако искате да го прочетете. Знам, че е доста смущаващо всички да видят, че царят е гол. Ако вие сте царят. Или царицата.
— Както се опитах да ви обясня — каза Фрида — аз не съм дошла да спорим за експеримента. Дойдох, за да…
— О, не ни излизайте с този номер — прекъсна я грубо Поли.
— Ако ме оставите да довърша поне едно изречение, ще задам няколко въпроса и след това ще си тръгна.
— Какво означава "и след това ще си тръгна"? Като че ли имате право да идвате тук! Имам по-добра идея. — Поли забоде пръста си в рамото на Фрида съвсем близо до мястото, където още носеше превръзка и тя трепна от болка. — Направиха те на глупачка. Приеми го. А сега се омитай, защото Иън няма какво да ти каже, освен това вече му досаждаш, а мен много ме изнервяш. — И тя започна да блъска Фрида сякаш искаше да я изхвърли през вратата.
— Спри — каза Фрида, вдигайки длани, за да се защити.
— Разкарай се! — изкрещя Поли и я блъсна още по-силно.
Фрида сложи ръката си върху гърдите на жената и я притисна силно към стената. Приближи лицето си до нейното и изрече бавно и тихо:
— Казах "спри".
Ярдли се изправи и изрече възмутено:
— Какво, по дяволите, става тук?
Фрида се обърна и обръщайки се, отпусна ръката си и направи крачка назад. Не разбра какво точно се случи в следващия момент. Усети рязко движение от едната си страна. С крайчеца на окото си вида, че Поли се е засилила към нея, но се спъна в една табуретка и се просна тежко на пода.