— До известна степен — отвърна Карлсън. — Но наред с това трябва да ви задам няколко въпроса. — Той изчака за момент. Искаше да направи това постепенно, но Ленъкс мълчеше. — Опитваме се да си изградим по-пълна представа за душевния свят на съпругата ви. — Той погледна към Ивет. — Някои от въпросите може да ви се сторят неудобни.
Ленъкс потърка очите си сякаш се опитваше да се събуди.
— Не ме е грижа — отвърна той. — Може да ме питате за всичко, което пожелаете. Може да направите всичко, което желаете.
— Добре — каза Карлсън. — Добре. И така, ето следния въпрос: бихте ли описали взаимоотношенията ви със съпругата ви като щастливи?
Ленъкс трепна леко, присвивайки очи.
— Защо изобщо ме питате за това? Бяхте тук в деня, когато се случи всичко. Видяхте ни. Видяхте как се чувствахме. Някакво безумно обвинение ли ми отправяте?
— Просто ви задавам въпрос.
— Добре, тогава ще ви дам съвсем прост отговор: да, ние бяхме щастливи. Това достатъчно ли е? А сега е мой ред да задам въпрос: Какво всъщност става?
— Разследването пое в неочаквана посока — започна Карлсън. Докато говореше, се заслуша в себе си и се почувства отвратен. Изричаше думите като робот, защото изпитваше напрежение заради това, което щеше да последва.
Фрида му подаде чаша чай и той отпи няколко глътки, след което остави чашата на масата.
— Боже, наистина имах нужда от това — въздъхна Карлсън. — Точно преди да му кажа, се почувствах като в сън. Сякаш бях застанал пред голям прозорец от шлифовано стъкло, а в ръката си държах камък, кръгъл и твърд? Като топка за крикет. Готвех се да хвърля камъка към прозореца и гледах стъклото — гладко и право, съзнавайки, че след няколко секунди ще лежи посипано на земята на; едри остри късове. — Той замълча. Фрида седна отново срещу него със своята чаша чай, от която все още не беше отпила. — Ето, виждаш ли, започвам да ставам по-добър. Не ти казах да не анализираш този въображаем образ и да не търсиш в него скрито послание. Макар че аз самият го направих. Но ти разбираш какво имам предвид.
— Как реагира той? — попита Фрида.
— Питаш ме какво се случи, когато камъкът се удари в стъклото? То се разби, това се случи. Той беше напълно смазан. Беше загубил жена си и се получи така, че все едно аз отново съм му я отнел. Поне му беше останал споменът за нея, а аз го омърсих с моето разкритие.
— Говориш като психотерапевт — отбеляза Фрида.
— Казано от теб, това звучи като комплимент. Но как може някой да влезе в ролята на психотерапевт? — Той отпи от чая. — От друга страна обаче, колкото повече човек се доближава до мисленето на психотерапевта, толкова е по-наясно с чувствата си — а какво по-хубаво от това?
— Единствените хора, които трябва да мислят и да говорят като психотерапевти, са самите психотерапевти — каза Фрида. — И то само когато са на работа. А полицаите трябва да мислят и да действат като полицаи. Но да се върнем към моя въпрос: той реагира ли по някакъв начин, който би помогнал на разследването?
Карлсън остави чашата си.
— Отначало отказваше да повярва; каза, че винаги ѝ е имал пълно доверие и че ние грешим. После Ивет му разкри в подробности онова, което сме научили за Пол Кериган, за любовната квартира, за дните, в които са се срещали, за това колко време е продължила връзката им. Накрая той разбра, че е безсмислено да оспорва фактите.
Не се разплака, не се развика. Изглеждаше като изпразнен от съдържание.
— А ти остана ли с впечатление, че той е знаел?
— Не знам. Наистина не знам. Как изобщо е възможно? Десет години, единайсет години. През цялото време се е срещала с този мъж, правили са секс. Как съпругът ѝ не е усетил мириса му върху тялото ѝ? Как не го е забелязал в очите ѝ?
— Смяташ, че най-малкото е подозирал?
— Фрида, ти всеки ден сядаш и разговаряш с хора, които споделят с теб дълбоко пазените си тайни. Някога замисляла ли си се, че познатите на всички ни клишета за човешките взаимоотношения в крайна сметка се оказват верни? Какво е да се влюбиш, какво е да имаш дете и какво е да прекратиш връзката си. Както и старото клише, че можеш да живееш с някого в продължение на години и накрая да се окаже, че не си го познавал.
— За кого говориш в момента? — попита Фрида.
— Донякъде за себе си, но най-вече за Ръсел Ленъкс. Това, на което се надявах, естествено, беше, че когато му разкажем за любовната връзка на жена му, това ще го пречупи, той ще си признае и случаят е приключен.