— Тя не умее да се държи настрана — добави той. — Не ни трябва нито тя, нито нейните сладкиши, нито религиозната ѝ отдаденост. Нито пък гадното ѝ бебе.
И така, "довереният възрастен" беше жена, изпратена от социалните служби, която се яви в полицията точно навреме, нетърпелива да поеме задълженията си. Тя беше в началото на шейсетте си години, с крехка фигура, жив поглед, изпълнена с нервна възбуда. Оказа се, че за пръв път в живота си ще присъства на подобен разпит. Тя, разбира се, беше преминала нужното обучение, беше изчела всичко, което бе успяла да намери по въпроса и изключително много се гордееше с умението си да общува с млади хора. В много отношения тийнейджърите не срещаха разбиране, нали така? Често пъти единственото, от което се нуждаеха, беше някой, който да ги изслуша и да застане на тяхна страна, и тя бе тук именно затова. Жената се усмихна, бузите ѝ леко поруменяха.
— Много добре — каза Карлсън с нотка на съмнение. — Вече сте наясно, че ще проведем три разпита един след друг, с всяко от децата на семейство Ленъкс. Най-големият, Тед, не се води непълнолетен, тъй като е точно на осемнайсет години. Както знаете, вашето присъствие е необходимо само за да се уверите, че комуникацията с тях е според изискванията, и ако смятате, че имат нужда от нещо, трябва своевременно да кажете.
— Такава неспокойна и трудна възраст — въздъхна Аманда Торн. — Наполовина дете, наполовина възрастен.
— Разпитите ще ги водя аз. Ще присъства и колежката ми, д-р Фрида Клайн.
Когато беше казал на Ивет, че за разпитите на Тед, Джудит и Дора ще вземе със себе си Фрида, а не нея, тя го беше изгледала с такъв упрек, че той едва не промени решението си. Можеше да се справи с гнева ѝ, но не и с огорчението ѝ. Бузите ѝ пламнаха и тя смотолеви, че всичко е наред, че той взима решенията и че тя напълно го разбира.
Тед беше пръв. Той влезе с тътреща се походка в стаята, връзките на маратонките му се влачеха, косата му беше невчесана, подгъвите на дрехите му висяха разпрани. Лицето му беше небръснато, на врата му имаше обрив; изглеждаше немит и недохранен. Отказа да седне и застана до прозореца. Пролетта беше дошла в двора. В лехите цъфтяха жълти нарциси, а плодното дърво бе отупано с цвят.
— Помниш ли ме? — попита го Фрида.
— Не знаех, че и вие ще сте с тях — отвърна той.
— Благодаря ти, че се съгласи да се срещнем — каза Карлсън. — Преди да започнем, нека ти представя Аманда Торн. Тя е т.нар. "доверен възрастен". Това означава…
— Знам какво означава. Но аз не съм дете и нямам нужда от нейното присъствие.
— Не, скъпи — отвърна Аманда, стана, прекоси стаята и отиде при него. — Ти не си дете. Ти си млад човек, който е преживял нещо много, много страшно.
Тед я изгледа с презрение. Тя като че ли не забеляза.
— Тук съм, за да те подкрепям — продължи тя. — Ако има нещо, което не разбираш, трябва да ми кажеш и аз ще ти обясня. Ако нещо в разговора те дразни или смущава, можеш да ми кажеш.
Тед погледна надолу към наклонената ѝ на една страна глава и усмихнатото ѝ лице.
— Млъкни!
— Моля?
— Предлагам да започваме — прекъсна ги Карлсън.
Тед скръсти ръце и с подигравателно изражение се загледа през прозореца, отбягвайки погледите им.
— Ами давайте тогава. Може би ще ме попитате дали знам за тайния живот на майка ми?
— Знаеш ли?
— Вече знам. Баща ми ми каза. Започна да ми разказва, после се разплака, а след това ми разказа останалото.
— Значи, знаеш, че майка ти се е срещала с друг мъж?
— Не. Знам само, че вие си мислите така.
— Ти не вярваш ли?
Тед отпусна ръцете си и се обърна към тях.
— Знаете ли какво си мисля? Мисля си, че ще се разровите във всяко кътче от живота ѝ и ще го представите като грозен и неприличен.
— Тед, много съжалявам, но в случая става дума за убийство. Приеми, че сме длъжни да проведем пълно разследване.
— Десет години! — извика той с пълен глас и с изкривено от гняв лице. — Откакто съм бил на осем, а Дора на три. Дали съм знаел? Не. Как се чувствам при мисълта, че всичко е било лъжа, фарс? Вие как смятате? — Той се обърна към Аманда Торн, изпълнен със злоба. — Хайде, госпожо Доверена възрастна. Кажете ми как би трябвало да се чувствам. Или вие. — Той махна към Фрида с ръката си с мръсни нокти. — Нали сте психотерапевт. Обяснете ми.
— Тед — каза Фрида. — Трябва да отговаряш на въпросите.
— Знаете ли? Някои от приятелите ми казваха, че много биха искали тя да бъде тяхна майка. Вече не биха го казали.
— Наистина ли не си имал никаква представа?