— Възможно е — каза Ивет. — Жена ви знаеше ли, че пиете?
— Какво общо има това със смъртта ѝ? Да не би да мислите, че съм я убил, защото е разкрила неудобната ми тайна?
— Беше ли я разкрила?
— Подозираше. Имаше нюх за слабостите на хората.
— Значи, е знаела.
— Подушваше, че мириша на алкохол. Презираше ме за това — но не е ли малко пресилено, имайки предвид какво е правила по същото време?
— За което вие продължавате да твърдите, че не сте знаели.
— Не твърдя. Наистина не знаех.
— И продължавате да повтаряте, че сте имали хубав брак?
— Вие омъжена ли сте?
Ивет почувства как силна руменина се разля по шията и лицето ѝ. Тя се видя през неговите очи — едра, с кестенява коса, тромава, самотна жена с големи ходила и едри ръце, по които нямаше пръстени.
— Не — отвърна тя кратко.
— Никой брак не изглежда хубав, когато започнем да търсим недостатъците на партньора и да обръщаме прекалено внимание на неприятните моменти. Въпреки че с Рут понякога се карахме, а друг път бяхме равнодушни един към друг, допреди ден-два бих ви казал, че имахме хубав и стабилен брак.
— А сега?
— Сега вече е без значение. Бракът ни се разби на хиляди късчета, а аз дори не мога да я попитам защо.
Фрида тъкмо се беше прибрала вкъщи, когато на входната врата се позвъни. Отвори я и видя насреща си двама униформени полицаи, мъж и жена.
— Вие ли сте д-р Фрида Клайн? — попита мъжът.
— Карлсън ли ви изпраща?
Двамата се спогледаха.
— Извинете, не ви разбирам? — каза мъжът.
— Бихте ли ми обяснили защо сте тук?
— Можете ли да потвърдите, че вие сте д-р Фрида Клайн?
— Да, разбира се. Случило ли се е нещо?
Полицаят се намръщи.
— Трябва да ви информирам, че се налага да ви разпитаме във връзка с нападение, при което е била нанесена телесна повреда.
— Не ви разбирам. Предполага се, че съм станала свидетел на нападение ли?
Той поклати глава.
— Търсим ви във връзка с подадено оплакване, в което вие сте посочена като извършител на деянието.
— Ще ми обясните ли за какво става дума?
Жената погледна в бележника си.
— Били ли сте в апартамент 4 на улица "Марш Сайд" № 2 на седемнайсети април?
— Моля?
— В момента там живее господин Иън Ярдли.
— О, за бога! — възкликна Фрида.
— Признавате ли, че сте били там?
— Да, признавам, че бях там, но…
— Ще трябва да поговорим за това — каза полицаят. — Но не можем да проведем разговора на прага. Ако желаете, можем да ви откараме в стая за разпити.
— Не може ли просто да влезете, за да изясним нещата?
— Можем да влезем и да ви зададем няколко въпроса — каза мъжът.
С обемистите си униформи двамата сякаш изпълниха къщата на Фрида. Те седнаха непохватно, като че ли не бяха свикнали да стоят в помещение. Фрида седна срещу тях и зачака да започнат разговора. Полицаят свали фуражката си и я сложи на страничната облегалка на фотьойла. Имаше къдрава рижа коса и бледа кожа.
— При нас е постъпило оплакване за инцидент — започна той, след което извади бележник от страничния джоб на якето си, бавно го отвори и се зачете в него сякаш го виждаше за пръв път. — Още в самото начало съм длъжен да ви информирам, че разследваме случай на посегателство върху личната неприкосновеност, както и случай на нападение с нанасяне на телесна повреда.
— Каква телесна повреда? — попита Фрида, стараейки се да запази спокойствие. В същото време се опита да си припомни случката. Възможно ли е при падането жената да си е ударила главата? Полицаят отново погледна в бележника си.
— Оплакването е подадено от господин Иън Ярдли, собственика на апартамента, и от Поли Уелш. На този етап съм длъжен да ви информирам, че не се намирате под арест и че сте свободна да прекъснете разпита по всяко време. Освен това трябва да ви предупредя, че не сте длъжна да отговаряте, но може да повлияе зле на защитата ви, ако при зададен от нас въпрос не споменете важен факт, на който по-късно да ви се наложи да разчитате в съда. Всичко, което кажете, може да бъде използвано като доказателство в съда. — Когато приключи с това задължително предисловие, бледата му кожа почервеня. На Фрида ѝ заприлича на малко момче, което рецитира стихотворение на училищно тържество. — По закон винаги казваме това.
— И че имам право на адвокат.
— Не се намирате под арест, д-р Клайн.
— Каква е нанесената телесна повреда? Има ли нараняване? — поинтересува се Фрида.
— Има някакво охлузване и се е наложила лекарска намеса.