— Това третира ли се като телесна повреда? — попита Фрида.
— Предполага се, че е нанесена психологическа травма — обади се жената. — Разстройство на съня. Тревога и безпокойство.
— Психологическа травма ли? — учуди се Фрида. — Възможно ли е това заключение да е направено от д-р Хал Брадшо?
— Не мога да коментирам това — отвърна мъжът. — Но вие признавате, че сте присъствали на инцидента.
— Да — каза Фрида. — Но не са ли чакали прекалено, дълго, преди да подадат оплакването?
— Доколкото разбрах, отначало госпожица Уелш е била твърде стресирана, за да говори за случилото се. — Обясни мъжът. — Имала е нужда от подкрепа и лечение, преди да събере сили да съобщи за инцидента. Стараем се да обръщаме специално внимание на жени, които са станали жертва на насилие.
— Чудесно — каза Фрида. — Искате ли да разберете какво се случи?
— Да, би било интересно да чуем вашата версия за инцидента — отвърна мъжът.
— Бях си уредила среща с Иън Ярдли, за да му задам някои въпроси — каза Фрида.
— Чух, че сте му била сърдита. Почувствали сте се унизена от него.
— Това ли е казал?
— Това сочи нашето разследване.
— Не съм му била сърдита. Но неговата приятелка…
— Госпожица Уелш.
— Тя започна да става агресивна още щом влязох у тях. Мушкаше ме с пръсти, опита се да ме изблъска от апартамента. Аз я блъснах на свой ред. Тя се опита да отвърне и мисля, че тогава се спъна в някаква табуретка. Всичко стана много бързо. А после аз си тръгнах. Това е всичко.
Мъжът погледна в бележника си.
— В доклада се казва, че сте притиснали госпожица Уелш до една стена и сте я държали така известно време. Вярно ли е това?
— Да. Тя започна да ме блъска. Казах ѝ да престане, но тя продължи и тогава аз я блъснах до стената. Но не беше грубо. Притиснах я, за да я накарам да спре. После отпуснах ръката си и се обърнах, но тя се втурна към мен, препъна се и падна. Дори не съм я докоснала.
— Тя просто падна — обади се жената.
— Точно така.
Мъжът погледна отново в бележника си.
— Случвало ли ви се е да се биете на публично място?
— Моля?
Той прелисти бележника си.
— Познавате ли мъж на име Джеймс Ръндел? Имаме сведения, че сте предизвикали скандал в един ресторант, свързан с побой и значителни материални щети. Накрая сте се озовали в ареста.
— Откъде знаете всичко това?
— Получихме съответната информация.
— Какво общо има с инцидента?
— Опитваме се да очертаем определен модел на поведение. А Джеймс Ръндел не е ли бил подложен също като вас на въпросния експеримент?
— Точно така — каза Фрида. — Ръндел е един от останалите психотерапевти, които бяхме набелязани за този… — Тя направи пауза, търсейки подходящата дума. — Проект — добави тя накрая.
— "Набелязани"? Говорите така, сякаш сте възмутена от проведения експеримент.
— Не, не съм — възрази Фрида.
Мъжът записа нещо в бележника си.
— Нещо у Ръндел ви е ядосало, вие се конфронтирате с него в един ресторант и му нанасяте удари. Нещо у Иън Ярдли ви е ядосало, вие се конфронтирате с него в дома му и се стига до ръкопашен сблъсък. Виждате ли определен модел на поведение?
— Двата случая нямат нищо общо — отбеляза Фрида. — Освен това в апартамента на Иън Ярдли нямаше размяна на удари.
Изведнъж мъжът се огледа наоколо, подобно на хрътка, подушила следа.
— Какво е това? — попита той.
Беше чукането и тракането, което се чуваше от банята на горния етаж. Фрида толкова беше свикнала с него, че почти беше престанала да го чува.
— Нужно ли ви е да знаете? — попита тя. — Все пак, имам алиби. В момента седя тук заедно с вас.
Жената полицай се намръщи.
— Насилието над жени изобщо не е смешно — изрече тя с остър тон.
— Е, това беше всичко — каза Фрида. — Ако смятате да ми предявите обвинение, направете го. В противен случай няма за какво друго да говорим.
Със съсредоточен вид полицаят написа няколко реда, после затвори бележника си и се изправи.
— Между нас казано — посочи той, — ако бях на ваше място, бих се свързал с адвокат. Случвало се е да внасяме за разглеждане в съда и по-безобидни случаи от този. Но дори да не го направим, нищо чудно срещу вас да бъде заведено гражданско дело.
— Как мога да се свържа с вас, ако ми се наложи? — поинтересува се Фрида.
— Тъкмо това щях да ви обясня — каза полицаят. Той написа нещо в бележника си, откъсна страницата и я подаде на Фрида.
— В случай че имате още нещо да ми кажете. Но така или иначе с вас ще поддържаме връзка.
След като двамата си тръгнаха, Фрида поседя известно време, вперила поглед пред себе си. После прелисти тефтерчето си с адреси и телефонни номера и набра един номер.