— Ивет — каза тя. — Извинявай, Фрида е. Имаш ли минутка?
Благодаря ти за писмото. Навсякъде го нося с мен. Напълно в твой стил е да напишеш истинско писмо на качествена хартия, с мастило, с безупречен правопис и без съкращения. Не мога да си спомня кога за последен път някой ми е изпращал писмо. Може би майка ми, преди доста години. Тя ми пишеше на много тънка синя хартия, която се използва за писма за въздушна поща. Едва разчитах дребния ѝ сбит почерк.
Моята майка, твоята майка. Всички онези неща, за които никога не сме говорили. Мисля си, че не би било лошо да прекараме цял месец в някой морски фар, заобиколени от бурни вълни и снабдени с достатъчно храна и напитки, за да не ни се налага да излизаме. Ще можем спокойно да си говорим, да четем, да спим, да правим любов и да си споделяме тайни. Ще наваксаме всички пропуснати мигове. Санди хххх
27
Ивет и Карлсън тръгнаха заедно пеша от дома на семейство Ленъкс към дома на семейство Кериган. Отне им по-малко от десет минути. Ивет подтичваше, за да се изравни с дългите крачки на Карлсън. Тя имаше силна настинка: гърлото ѝ беше възпалено, вратните жлези я боляха, а главата ѝ пулсираше. Дрехите ѝ сякаш бяха отеснели, тялото я сърбеше.
Къщата беше по-малка от тази на Рут и Ръсел, терасовидна сграда с червени тухли, разположена на тясна странична уличка, с малка градинка отпред, застлана с чакъл. Илейн Кериган отвори входната врата, преди още звънецът да беше затихнал. Тя застана пред тях — висока жена с бледо продълговато лице и коса, изгубила блясъка си, прихваната на хлабав кок; от врата ѝ надолу се спускаше верижка със закачени на нея очила. Беше облечена със свободна карирана риза, падаща над широки памучни панталони. Слънцето блесна в очите ѝ и тя си направи сянка с длан, на чийто безименен пръст носеше брачна халка и годежен пръстен.
Тя знае, помисли си Ивет. Съпругът ѝ сигурно я е накарал да седне и ѝ е казал.
Жената ги покани във всекидневната. Силната слънчева светлина нахлуваше през големия прозорец и огряваше зеления килим и раирания диван. На полицата на: камината имаше натопени жълти нарциси, чието отражение в огледалото ги правеше да изглеждат двойни. Ивет мярна в него собственото си лице — едро и зачервено, със сухи устни. Тя ги облиза с език. Илейн Кериган седна и ги покани с жест да направят същото. Тя постави дългите си, деликатни длани в скута си и изправи гръб.
— Мислих си как точно трябва да се държа — каза тя с плътен и приятен глас и с едва доловим гърлен акцент, който Ивет не можа да определи. — Всичко изглежда толкова абсурдно. Знам, че съм измамената съпруга, но още не мога да го почувствам. Толкова е… — Тя впери поглед в дланите си, после отново вдигна очи. — Пол не е от типа мъже, с когото някой би завързал любовна връзка.
— Той кога ви каза? — попита Ивет.
— Вчера, когато се прибра вкъщи. Почака, докато стана готов чаят му, след което изрече всичко на един дъх. Отначало си помислих, че се шегува. — Тя направи гримаса. — Всичко това е толкова безумно. Възможно ли е да ми се случва на мен? И се оказва, че онази жена е била убита. Той спомена ли ви, че аз бях тази, която му каза за убийството? Прочетох новината във вестника. Забелязах, че лицето ѝ е симпатично. Питам се тя дали е мислила за мен, когато са се срещали?
— Разбираме, че признанието му и всичко останало е шокиращо за вас — каза Ивет. — Нашата задача е да установим кой къде е бил и какво е правил в деня на убийството на Рут Ленъкс.
— Вероятно имате предвид съпруга ми? Не си спомням. Прегледах работния си бележник, но страницата е празна. Била е просто поредната сряда от месеца. Пол е категоричен, че си е бил вкъщи, но аз не си спомням кой от двама ни се прибра пръв от работа. Не си спомням и дали си е дошъл по-късно от обикновено. Сигурна съм, че щях да забележа, ако се беше случило нещо необичайно за всекидневието ни.
— А синовете ви?
Тя извърна глава. Проследявайки погледа ѝ, Карлсън и Ивет видяха до вазата с нарцисите снимка на две момчета, по-скоро младежи, и двамата с тъмна коса и с широкото лице на баща си. Единият имаше белег над устната, от което усмивката му бе леко изкривена.
— Джош следва в университета в Кардиф. До онзи момент не си беше дошъл за Великден. Другият, Бен, е на осемнайсет и му предстои да се яви на гимназиалните изпити от ниво "А", за да може да продължи образованието си. Той живее у дома. Не помни дати, както и много други неща. Още не съм им казала за любовната афера на баща им. След това ще им кажа за убийството. Ще бъде забавно. За колко време е било?