— Толкова съм ти благодарна. Много, много съм ти благодарна.
— Не те разбирам. За какво си ми благодарна? Какво съм направила? Джак! — Джак слизаше с несигурна крачка надолу по стълбите. — Какво става тук? Парти ли има?
— Приятелско събиране — отвърна Джак сконфузено. — Клои ми каза да дойда.
— Така ли? А защо не работи осветлението?
— Ами… — Джоузеф отпи голяма глътка водка. — Проблеми с електричеството.
— Какви проблеми? А тези сакове твои ли са, Клои?
— Фрида — избоботи весел глас.
— Рубен? Какво прави тук Рубен?
Фрида мина покрай Джоузеф и Клои и влезе в кухнята. На первазите на прозорците и по плотовете бяха сложени запалени свещи, а пушекът образуваше сини облачета. Имаше отворена бутилка водка и пепелник с няколко угарки. Котаракът влезе през отвора за котки и мяукайки жално, се погали в краката на Фрида, жаден за внимание. Рубен, с разкопчана наполовина риза и с опънати на стола крака, вдигна чашата си за поздрав.
— Дойдох да видя моя добър приятел Джоузеф — каза той с патос. — И разбира се, моята добра приятелка Фрида.
Фрида отвори със замах задната врата, за да проветри кухнята от цигарения дим и пушека от свещите.
— Ще ми каже ли някой какво става тук? И преди всичко защо не работи осветлението? Какво сте направили?
Джоузеф я погледна с виновно изражение и вдигна нагоре дланите си.
— Кабелите бяха срязани по невнимание.
— Искаш да кажеш "Срязах кабелите по невнимание"?
— Сложно е за обяснение.
— Клои, защо саковете ти са в антрето? Заминаващ ли някъде?
Клои се изкикоти притеснено, после се оригна.
— По-точно е да се каже, че пристигнах при теб.
— Какво?
— Дойдох да живея при теб.
— Изключено!
— Мама се е развилняла. Изрита от вкъщи горкия Кирън, а мен ме удари с четка за коса. Не мога да живея с нея, Фрида. Не можеш да ме принудиш.
— Не можеш да живееш тук.
— Защо? Няма къде на друго място да отида.
— Казах "не".
— Мога да спя в ателието ти.
— Ще се обадя на Оливия.
— Няма да се върна там. Предпочитам да спя по улиците.
— Можеш да живееш у нас — предложи щедро Рубен. — Ще бъде весело.
— Или при мен — обади се Джак. — Имам двойно легло.
Фрида изгледа подред Рубен, Джоузеф и Джак, а после се обърна към Клои:
— Само за една нощ.
— Няма да ти се пречкам. Ще готвя за двете ни.
— Само за една нощ, така че да не ти се налага да готвиш. И без това няма нито вана, нито осветление.
На входа се позвъни.
— Това сигурно е Саша — каза Фрида. — Налейте три големи водки.
Франк беше нисък и набит, с късо подстригана коса и тъмнокафяви меланхолични очи, едното от които беше леко кривогледо, така че гледаше едновременно във Фрида и покрай нея. Ръкостискането му беше здраво, а маниерите му — на стеснителен човек. Беше облечен с костюм е красива кройка и носеше куфарче, защото идваше направо от работа.
— Влизайте — каза Фрида. — Но ви предупреждавам — вътре е пълна лудница.
Може би така беше по-добре: нямаше място за стеснителност. Франк свали сакото си, изпи голяма глътка водка, след което Рубен някак си го убеди да приготви омлет за всеки от тях, което той направи бавно и съсредоточено. Клои стоеше до него; с нейното абсурдно подобие на рокля, разбиваше яйцата с вилица и го зяпаше със сериозно изражение на зацапаното си с грим лице. Беше: подпийнала, кикотеше се, от време на време пускаше по някоя сълза, клатушкаше се, докато разбиваше яйцата ѝ; разливаше част от сместа на пода.
Рубен, Джак и Джоузеф отнесоха саковете на Клои в ателието, вдигайки шум до небето: чуваше се как се смеят и изпускат разни неща. Саша и Фрида седяха на масата, приготвяха зелена салата и си говореха тихо. Саша вътрешно разбра, че Фрида одобрява — или поне нямаше нищо против Франк — и цялата се изпълни с щастие.
30
— Мисля, че и аз трябва да присъствам — каза Илейн Кериган.
— Той е на осемнайсет години — отвърна с твърд тон Ивет. — Според закона е пълнолетен.
— Звучи нелепо. Да ви покажа ли стаята му? — Последва мълчание. — Почакайте тук. Ще го доведа.
Ивет и Мънстър седнаха във всекидневната и зачакаха.
— Хрумвало ли ти е някога — попита го Ивет — че обикаляме тук и там и правим нещата по-лоши? Намесваме се в реда, по който животът ги е подредил. И накрая, след като приключим, нивото на щастие е по-ниско, отколкото е било преди?
— Не ми е хрумвало подобно нещо — отговори Мънстър.
— Аз пък често се замислям за това.
Вратата се отвори и се появи Бен Кериган. Първото нещо, което Ивет видя, бяха краката му, обути с два различни чорапа, единият червен, а другият на зелени и жълти райета, през който се подаваше палецът му. Следваха избелели панталони от сиво кадифе, синя риза на цветя, дълга тъмнокестенява коса, която се спускаше небрежно по лицето и врата му. Той се тръсна на дивана и вдигна до себе си единия си крак. Отметна косата от лицето си.