— Вече знаеш за връзката на баща ти с онази жена — започна Ивет, след като с Мънстър се представиха.
— Донякъде.
— Как се почувства, когато научи?
— Вие как смятате?
— Ти ми кажи.
— Не бях особено щастлив от новината. Това учудва ли ви?
— Ни най-малко. Разгневи ли се?
— Защо? Трябваше ли?
— Защото баща ти е изневерявал на майка ти.
— Няма значение какво изпитвам.
— Би ли ни казал къде беше в сряда, на шести април?
Бен ги изгледа учудено, после му стана забавно.
— Ама вие сериозно ли?
— Да.
— Добре тогава. Аз съм ученик. Бях на училище.
— Можеш ли да го докажеш?
Той сви рамене.
— Аз съм в последния гимназиален клас. Понякога излизаме от училище, ако имаме свободен час. Ходим да пием кафе или се разхождаме.
— Но не през целия ден — отбеляза Ивет. — Освен това, когато пиеш кафе, го пиеш с някого. Когато се разхождаш, си заедно с някого. Могат ли тези хора да го потвърдят?
— Не знам. Може би да. Може би не.
— А сега нека да се разберем — намеси се Мънстър. — Първо, ще трябва да приемеш нещата сериозно. Убита е жена. Три деца са загубили майка си. Нямаме намерение да си губим времето с фалшиви догадки. От теб искаме, първо, да се отнасяш към нас с нужното уважение и второ, да положиш усилие и да прегледаш работния си дневник или телефона си, да поговориш с приятелите си и да ни представиш убедителна история за това какво си правил във всяка една минута през въпросната сряда. Защото, ако трябва ние самите да се заемем с всичко това, изобщо няма да сме щастливи. Разбра ли ме?
— Добре, както и да е — измърмори Бен. — Само мен ли искахте да разпитате? Или ще тормозите и Джош?
— Доколкото ни е известно, брат ти е бил на сто и петдесет мили оттук, но ще проверим и него.
— Сега свободен ли съм? — попита Бен. — Имам да пиша домашно.
Когато се качиха обратно в колата, Ивет помоли Мънстър да се отклонят през "Уорън Стрийт".
— Това има ли връзка с Фрида?
— И какво, ако има?
— Само питам.
Когато Фрида отвори вратата, Ивет видя през рамото ѝ, че вътре имаше хора. Разпозна единствено Джоузеф. В продължение на няколко секунди двете жени стояха и се гледаха мълчаливо, после Фрида отстъпи назад и покани Ивет да влезе. Тя поклати отрицателно глава.
— Защо ми се обади за въпросното обвинение? — попита Ивет.
— Ако за теб това е проблем, просто кажи — отвърна Фрида.
— Нямах предвид това. — Ивет се огледа, за да види дали Мънстър не подслушваше, но той седеше на предната седалка със слушалки на ушите, без да им обръща внимание. — Откакто те раниха, почти не сме разговаряли.
— Изобщо не сме разговаряли.
— Всъщност да. — Ивет захапа устната си. — Така и не изрекох нещата, които исках да ти кажа. Затова, когато ми позвъни, не знаех как да изтълкувам обаждането ти.
— Не е необходимо да го тълкуваш. Вече ти обясних по телефона. Опасявам се, че на Карлсън му е дошло до гуша да ми оправя бъркотиите.
— И сега мой ред ли е?
— Както вече казах, ако това за теб е проблем.
— Обадих се в полицейското управление в Уотърлу. Виж, Фрида, това, което си направила, е неразумно. Разбирам, че онзи негодник Брадшо е искал да те унижи. Ако това ми се беше случило на мен, щях да отида и лично да се разправя с него. Но ти не трябва да вършиш такива неща. В противен случай можеш да си навлечеш големи неприятности.
— Значи, смяташ, че съм си навлякла неприятност?
— Говорих с полицая, който се е срещал с теб. Обясних му за сътрудничеството ти с нас, за нещата, с които си ни помогнала. Мисля, че случаят няма да има последствия.
— Ивет, всичко около този случай е абсурдно преувеличено.
— Вярвам на думите ти. Но ако тези неща стигнат до съда, не се знае в каква посока ще поемат. И още нещо: по-добре е да не се конфронтираш с влиятелен човек като Брадшо.
— Благодаря — каза Фрида. — Надявам се, че ти самата не си се изложила на риск, като си се застъпила за мен. Но искам да знаеш, че моето посещение при Иън Ярдли нямаше нищо общо с Брадшо. >
- Тогава каква беше причината да се срещнеш с него?
— Не знам — изрече Фрида. — Просто интуитивно усещане.