— Притесняваш ме с твоите интуитивни усещания. Фрида се готвеше да затвори вратата, но се поколеба.
— За какво друго искаше да поговорим, освен за така нареченото "сбиване"?
Ивет погледна групичката от хора зад Фрида.
— Някой друг път — каза тя.
31
Джош Кериган си свиваше цигари. Той сипваше купчинки тютюн върху хартийки "Ризла", които ловко завърташе с палеца и показалеца си, след което заглаждаше ръбчето с език и поставяше тънката папироса до другите, които беше приготвил. До момента беше направил шест и свиваше седмата. На Ивет ѝ беше трудно да се съсредоточи върху думите му. Може би причината беше в това, че той ѝ даваше ясно да разбере, че прекъсва заниманието му. Синовете на семейство Кериган определено започваха да ѝ дотягат.
— Джош — каза тя. — Мога да разбера защо си разстроен…
— На разстроен ли ви приличам? — Той прокара върха на езика си по хартиения ръб.
— … но се опасявам, че няма да си тръгна, преди да отговориш на въпросите ми.
— Не, задайте си въпросите. — Той сложи седмата цигара до останалите и я побутна с пръст, за да се изравни с тях, като ги огледа внимателно, наклонил глава на една страна. Точно над устната си имаше малък отвесен белег, който я придърпваше леко нагоре и това създаваше впечатлението, че непрекъснато се усмихва.
— Къде беше в сряда, на шести април?
— В Кардиф. Това достатъчно добро алиби ли е?
— Все още не говорим за алиби. Как можеш да докажеш, че тогава си бил в Кардиф?
— Сряда, шести април?
— Да.
— Всяка сряда имам лекции до пет следобед. Не мисля, че съм могъл да се върна в Лондон навреме, за да убия любовницата на баща си — а вие?
— През въпросната сряда не сте имали лекции, защото семестърът ви е бил приключил.
— Значи, може би съм ходил някъде.
— Добре е да погледнеш по-сериозно на въпроса.
— Защо смятате, че се отнасям несериозно?
Той започна да си свива поредната цигара. В металната кутия тютюнът беше на привършване — имаше най-много за още една-две.
— Искам добре да си помислиш къде си бил в онази сряда и с кого.
Той вдигна глава и Ивет видя как кафявите му очи проблеснаха.
— Вероятно съм бил с приятелката ми Шари. С нея се сближихме в края на семестъра, така че гледахме да използваме всяка минута. Ето, научихте още нещо за сексуалния живот на семейство Кериган.
— Така мислиш или си сигурен?
— Не помня дати.
— Нямаш ли работен дневник?
— Работен дневник ли? — Той се изсмя сякаш бе казала нещо много забавно. — Не, нямам работен дневник.
— Кога си дойде в Лондон за празниците?
— Кога ли? Мисля, че в края на същата седмица. Може би в петък? Или пък в събота? Ще трябва да попитате майка ми. Знам, че в събота вече си бях тук, защото имахме парти. Така че най-вероятно съм се прибрал в петък.
— С влак ли пътува?
— Да.
— В такъв случай можеш да си видиш билета или банковото извлечение, за да потвърдиш датата.
— Ако съм платил с кредитна карта, за което обаче не съм сигурен.
Той най-после приключи със свиването на цигарите. След това внимателно ги взе една по една и ги сложи в празната метална кутия. На Ивет ѝ се стори, че ръцете му треперят, но може би просто си въобразяваше: изразът на лицето му си беше все същият.
— Подозираше ли, че баща ти има връзка с друга жена?
— Не.
— Как се чувстваш сега, когато вече знаеш?
— Искате да знаете дали съм гневен ли? — попита той с мек тон, повдигайки едната си вежда. — Да. Особено след това, което мама трябваше да преживее. Дали съм достатъчно гневен, за да убия някого? Ако реша да убия някого, това със сигурност ще е баща ми.
— Аз наистина не смятам, че бих могла да ви помогна.
Луиз Уелър все още беше с кухненската си престилка. Може би живее в нея, помисли си той. Сигурно по цял ден чисти и подрежда, готви, търка подове, помага на децата си да рисуват с водни боички. Видя, че ръкавите на ризата ѝ бяха навити.
— Колко са големи децата ви? — изрече той на глас като продължение на мислите си.
— Бенджи е на тринайсет седмици. — Тя погледна надолу към бебето, което спеше в бебешкия шезлонг до нея и чиито очи потрепваха от сънищата, които сънуваше. — Джаксън е на две години, а Кармен е на три и нещо.
— Очевидно постоянно сте заета с грижи около децата. — Карлсън се почувства уморен само при мисълта за това, но в същото време се замая от някаква носталгия по онези дни на домашна бъркотия и умора. За един кратък миг си представи Майки и Бела в Мадрид, а после примигна, за да се отърси от видението. — Съпругът ви помага ли ви?