— Би било разбираемо, ако…
— Нищо не съм направил. Бях тук. Сам.
— Може ли някой да го потвърди?
— Вече ви казах — бях тук.
— По всичко личи, че доста сте пили.
— Това противозаконно ли е?
— Мъжът, който е имал интимна връзка с жена ви, е бил нападнат и пребит на по-малко от десет минути път от дома ви.
— Заслужил си го е. Но не съм го извършил аз.
Той продължаваше да повтаря едно и също — отново и отново — а през това време дребното, бледо лице на Дора надничаше иззад перилата в тъмното.
Фрида лежеше в леглото си и се опитваше да заспи. Лежеше изпъната по гръб, вперила поглед в тавана, след това се обърна на една страна, нагласи по-удобно възглавницата си и затвори очи. Котаракът се беше свил в краката ѝ. Във въображението ѝ се появи картина на плитка река, в която се виждаха обли камъчета, но изведнъж водата забълбука и от дъното изплуваха лицата. Тинята на съзнанието ѝ се размъти от мисли. Цялото тяло я болеше.
Така не можеше да продължава. Тя ясно чуваше Клои на долния етаж, която от часове говореше с някого по скайпа, на моменти високо и емоционално, с изблици на смях. А може би беше плач? Фрида погледна часовника. Беше почти един часът, сутринта Клои беше на училище, а тя самата трябваше да се справи с цял един ден. Фрида въздъхна и стана от леглото. Отиде до прозореца, подръпна леко завесата, за да види луната, а после се отправи надолу по стълбите.
Клои вдигна виновно поглед от компютъра си. Фрида видя на екрана издълженото младежко лице на Тед Ленъкс, което гледаше право в нея. Тя отстъпи назад, за да излезе от полезрението му.
— Не знаех, че още си будна.
— Изобщо не ми се будува.
— Имах нужда да поговоря с Тед.
— Говореше много високо. Освен това мисля, че е време да си лягаш.
— Не ми се спи.
— Отивай да си лягаш, Клои. Утре си на училище. — Фрида пристъпи напред, така че двамата с Тед да могат да се виждат. Младежът изглеждаше ужасно. — И ти също, Тед.
— Може ли първо да изпия чаша чай с малко мляко? — попита Клои.
— Това не е хотел.
— Извинявай — каза Клои. Но в тона ѝ нямаше извинение. Тя направи гримаса пред екрана на компютъра си и повдигна драматично вежди към Тед.
— Вземи си нещата с теб. И не пипай нищо в ателието ми.
Фрида се качи обратно в спалнята си, но не си легна веднага. Вместо това постоя край прозореца, взирайки се в нощната тъма.
32
Когато се събуди, Карлсън не беше сигурен къде точно се намира. Той се размърда в леглото, усети топлината на нечие тяло, видя част от голо рамо и за миг си помисли, че тя се е върнала при него. Но веднага се осъзна, почувства стягане под лъжичката и сякаш светът изгуби цветовете си. Потърси пипнешком часовника си и откри, че е още на китката му. Беше шест без двайсет. Полежа още малко в леглото. Чу, че Сейди промърмори нещо до него, което той не можа да разбере. Нима не искаше точно това? Нещо простичко, лесно, изпълнено с нежност и удоволствие? В главата му се появи болка и се разля по цялото му тяло. Почувства безкрайна, смазваща умора. Тихо и внимателно той се измъкна от леглото и започна да се облича.
— Не е нужно да бягаш — обади се Сейди зад него.
Тя се беше надигнала и се подпираше на лакътя си.
Лицето ѝ беше подпухнало от съня.
— Мога да ти направя закуска. — Сейди звучеше мило и загрижено.
— Наистина трябва да тръгвам — каза Карлсън. — Трябва да се прибера у дома, да се преоблека и да отида на работа. Нямам много време.
— Да ти направя чай или кафе?
— Не, благодаря.
Изведнъж Карлсън бе обзет от такава силна паника, че едва не се задуши. Той обу панталоните си и ги пристегна. Имаше чувството, че прави всичко много бавно. Усети, че Сейди го наблюдава — герой в един невесел фарс. Нахлузи обувките си, които сякаш бяха прекалено малки за краката му. Взе якето си и се обърна към нея. Тя лежеше в същото положение.
Сейди, съжалявам, аз… — Той не можеше да измисли какво друго да каже.
— Да, добре. — Тя се обърна на другата страна и се уви в пухената завивка, така че остана да се вижда само тилът ѝ. Той забеляза небрежно захвърления ѝ сутиен в долния край на леглото. Представи си я как го облича вчера сутринта и как го съблича снощи. Изведнъж му се прииска да седне, да дръпне пухената завивка и да каже всичко на Сейди, да ѝ обясни какво чувства, защо случилото се между тях беше грешка, защо двамата не бяха подходящи един за друг и защо той не беше подходящ за никого. Но това нямаше да бъде честно спрямо нея. И бездруго се беше проявил като непочтен.