Тя поседя така известно време, вперила поглед в рисунката със сериозен израз на лицето, след което внимателно сложи листа обратно в плика. Някъде вътре в нея се надигна ярост, която я опари като огън и тя я прие с благодарност. По-добре да изгаря в пламъците на гнева, вместо да се удави във вълните на страха. И така, тя остана да седи в пламъците му напълно неподвижно чак докато настъпи утрото.
Някъде много мили надалеч Джим Фиърби си наля чаша уиски. Две трети от бутилката вече беше празна. Време беше да си купи нова. Също като да зареждаш с бензин колата си. Никога не я оставяй с пълен около една четвърт резервоар, защото може съвсем неочаквано да ти свърши горивото. Той извади от портфейла си старата изрезка от вестник и я разгърна на бюрото си. Беше пожълтяла и почти се беше разпаднала от безбройните сгъвания и разгъвания. Знаеше текста наизуст. Беше му нещо като талисман. Можеше да го прочете и със затворени очи.
ЧУДОВИЩЕТО "МОЖЕ НИКОГА ДА НЕ БЪДЕ ПУСНАТО НА СВОБОДА"
Джеймс Фиърби
Вчера в съда в Хатънбрук се разиграха драматични сцени, когато намереният за виновен Джордж Конли беше осъден на доживотен затвор за убийството на Хейзъл Бартън. Съдия Лосън каза на Конли, на 31 г.: "Извършили сте жестоко престъпление. Въпреки че се признахте за виновен, не изразихте никакво разкаяние и по мое мнение винаги ще бъдете заплаха за жените и може би никога няма да е безопасно да бъдете пуснат на свобода".
Когато съдия Лосън нареди да изведат Конли, от мястото, където седяха роднините на жертвата, се чуха викове. Отвън, пред сградата на съда, Клайв Бартън, чичото на Хейзъл, каза пред репортерите: "Хейзъл беше нашата красавица, нашето съкровище. Животът беше пред нея, а той ѝ го отне. Дано да гори в Ада!".
Хейзъл Бартън, руса осемнайсетгодишна ученичка, беше намерена удушена през май тази година близо до дома ѝ в селцето Дорлбрук. Трупът ѝ беше открит край пътя. Джордж Конли беше арестуван недалеч от мястото. Той беше оставил следи по тялото ѝ и след броени дни си призна.
Криминален инспектор Джефри Уитлам също направи изявление. Поднасяйки съболезнованията си на семейство Бартън, той заяви: "Ние едва ли можем да си представим Ада, през който те преминаха. Надявам се, че бързата и успешна развръзка на това задълбочено разследване ще им донесе поне малка утеха". Той отдаде дължимото и на своите колеги: "Смятам, че Джордж Конли е опасен сексуален хищник. Мястото му е зад решетките и искам да благодаря на хората от моя екип, че го поставиха там. Предполага се, че Хейзъл Бартън се е прибирала сама, тъй като автобусът ѝ не е дошъл. Говорителка на "Фаст Коуч" — местната фирма за автобусни превози — направи следния коментар: "Изказваме искрените си съболезнования на семейството на Хейзъл Бартън. Ние сме изцяло посветени на качественото обслужване на нашите клиенти".
Под заглавието на репортажа бяха публикувани две фотографии. Първата беше снимка в анфас на Конли, разпространена от полицията. Едрото му лице беше на петна; на челото му имаше повърхностна рана; едното му око беше кривогледо. Втората беше семейна снимка на Хейзъл Бартън. Вероятно е била направена по време на почивка, защото тя беше облечена с тениска и зад нея се виждаше морето. Беше широко усмихната, все едно фотографът бе казал нещо весело.
Фиърби се зачете внимателно в репортажа си отпреди седем години, прокарвайки показалеца си по редовете. Сръбна от уискито. Почти всяка написана дума беше невярна. "Фаст Коуч" не предлагаше качествено обслужване на своите клиенти. Те впрочем бяха пътници, а не клиенти. Разследването на Уитлам не беше задълбочено. Дори собственото му име под заглавието му се струваше измислено. Единствено майка му го бе наричала "Джеймс". А пък най-невярно от всичко беше заглавието на репортажа, което не беше написано от него, и той никога не би го написал по този начин — дори и по онова време. Бедният стар Джорджи Конли беше всичко друго, но не и чудовище, а сега, изглежда, щяха да го пуснат на свобода.
Фиърби внимателно сгъна изрезката и я прибра обратно в портфейла си, до журналистическата си карта. Това бе една ценна реликва.
4
Когато Саша дойде в девет без петнайсет в четвъртък сутринта, Фрида току-що беше приключила с поливането на растенията в малкия си вътрешен двор. Беше облечена с дънки и светлобежов пуловер, а под очите си имаше сенки, които бяха по-големи и по-тъмни от обикновено.
— Безсънна нощ? — попита Саша.
— Не.