През тях се разкриваше гледка към мрежа от железопътни линии. От другата страна имаше складове, а зад тях — жилищни кооперации, които очертаваха южния бряг на Темза.
— На някои хора не им допада идеята да живеят в близост до железопътна линия, но на мен ми харесва — каза Агнес. — Все едно живееш край река, по която плават разни необичайни неща. Всъщност влаковете се движат на достатъчно разстояние оттук. Няма опасност пътниците да ме зяпат, докато съм в леглото.
— Харесва ми — обади се Фрида. — Интересно е.
— Значи, ставаме две. — Последва кратко мълчание. — И така, разговаряли сте с горкия Раджит.
— Защо го наричате така?
— Нали сте го видели. Не беше особено весело да се живее с него.
— Беше леко депресиран.
— Естествено. Да не би да ви е изпратил при мен като свой защитник?
— Зле ли приключи връзката ви?
— Нима раздялата може да бъде приятна? — Отвън се чу грохот от преминаващ влак. — След час ще бъде в Брайтън — каза Агнес. — Имате ли нещо против да ви задам един въпрос? След като сте изминали толкова път, за да ме намерите…
— Продължавайте.
— Каква е причината, за да поискате среща с мен? Когато получих съобщението ви, ми стана любопитно. Раджит може би ви е казал, че му е трудно да приема "не" за отговор. Той ми звъня. Идва тук. Дори ми писа писма.
— Какво съдържаха те?
— Изхвърлих ги, без изобщо да ги отворя. Ето защо когато ме потърсихте, ми стана интересно. Зачудих се дали е решил да използва жени като посредници. Нещо като пощенски гълъби. Вие негова приятелка ли сте?
— Не, срещала съм го два пъти.
— Тогава каква сте му?
— Аз съм психотерапевт.
— Като пациент ли е идвал при вас?
— Не съвсем.
Изведнъж по лицето на Агнес се разля широка усмивка.
— О, сещам се коя сте. Вие сте онази лекарка, нали?
— Зависи какво имате предвид под "онази лекарка".
— Ще ми кажете ли защо сте тук? Това някакво сложно замислено отмъщение ли е?
— Не.
— Нека се изясним. Аз не ви съдя. Ако някой ме направи на глупачка, както са постъпили с вас, бих го разпънала на кръст.
— Не съм дошла за това.
— Не? А за какво?
— За нещо, което Раджит каза. — Фрида се видя отстрани: обикаляща от човек на човек, рецитираща фрагмент от една история, който като че ли все по-малко се вписваше в общия контекст — едно видение, от което тя не можеше да се отърси и което остро проблясваше в дълбините на съзнанието ѝ. Каза си, че трябва да престане с това и да се върне към предишния си живот. Усети, че Агнес Флинт очакваше отговора ѝ.
— Всъщност Раджит не беше специализантът, изпратен при мен; при мен дойде друг. Но и четиримата участници в експеримента са се подготвили да разкажат една и съща история, която да покаже, че те представляват реална опасност за обществото.
— Да, четох за това.
— Във въпросната история има един любопитен детайл, за който Раджит казва, че го е чул от вас.
— Нищо не разбирам.
— За това как е подстригвал косата на баща си — или как вие сте подстригвали косата на вашия баща, което Раджит е перифразирал за целта на сценария.
— Как съм подстригвала косата на баща ми?
— Да. За усещането за сила и слабост, което сте имали, докато сте го правили.
— Определено започвам да се напрягам.
— Той каза, че сте му разказали за това, докато сте лежали с него в леглото, галили сте косата му и сте му казали, че се нуждае от подстригване.
— А, да. Е, и какво?
— Какво ли? — Фрида не знаеше как да отговори. Тя каза уморено:
— Значи, това е бил просто някакъв ваш спомен?
— Не, не беше мой спомен.
— А по-точно?
— Беше нещо, което веднъж чух от една приятелка. Тя ми разказа тази история за подстригването на косата. Но не ставаше дума за косата на баща ѝ. По-скоро се отнасяше за приятеля ѝ, или за брат ѝ, или за приятелката ѝ. Вече не си спомням. Дори не знам защо съм се сетила за думите ѝ. Беше нещо незначително, при това доста отдавна. Но явно е останало в паметта ми. Чудно ми е защо Раджит го е използвал в измисления си разказ. На всичкото отгоре го е разпространил.
— Даа — каза Фрида провлечено. — Значи, вашата приятелка е споменала това пред вас, а вие сте го казали на Раджит.
— Е, с малки изменения.
— Да.
Агнес хвърли въпросителен поглед към Фрида.
— Защо, за бога, тази история е толкова важна за вас?
— Как се казва приятелката ви?
— Няма да ви кажа, докато не ми отговорите на въпроса. Защо е толкова важна за вас?
— Не знам. Може би не е нищо особено. — Фрида се вгледа в живите, проницателни очи на Агнес: момичето определено ѝ допадаше. — Истината е, че тази история не ми дава покой и не мога да разбера защо, но съм убедена, че трябва да следвам нишката.