Когато отново се изправи, слънцето бе слязло по-ниско на хоризонта и във въздуха започваше да се усеща хлад. Помисли си с копнеж за дългоочакваната вана. Помисли си и за Клои, извади телефона си и набра номера.
Гласът на Оливия звучеше дрезгаво. Фрида се запита дали не беше пила.
— Предполагам, че Клои ти е наговорила куп отвратителни лъжи за мен.
— Не.
— Грозно е да се преструвате. Грозно е всички вие да се преструвате. Знам какво си мислите.
— Аз не…
— Лоша майка. Пълен провал. Не искаме да имаме нищо общо с нея.
— Слушай, Оливия, престани! — Фрида чу собствения си глас — рязък и строг. — Ясно ми е, че искаш да говориш за това, но не мисли, че аз ти обръщам гръб. Обаждам ти се, за да поговорим за Клои.
— Тя ме мрази.
— Не те мрази. Но може би е по-добре да остане при. Мен за няколко дни, докато сложиш в ред бъркотията около себе си.
— Говориш така, сякаш съм шкафче за подреждане на бельо.
— Да речем, за една седмица — продължи Фрида. Тя си представи спретнатата си и уютна къща, окупирана от Клои с нейния безпорядък и драматични преживявания, и в душата ѝ нахлу паника. — Утре вечер ще дойда у вас и ще поговорим за това какво те притеснява и да направим план как да се справиш със ситуацията. Шест и половина.
Фрида затвори телефона си и го пъхна в джоба си. Нейният собствен план бе да се прибере у дома, да си вземе много дълга и много гореща вана в своята нова, красива баня, а после да се отпусне блажено в леглото и да се завие презглава с пухената завивка, прогонвайки всякакви мисли. И да се надява, че няма да сънува или че поне няма да запомни сънищата си.
Тя отвори входната си врата. На изтривалката стояха два чифта кални обувки. Кожена училищна чанта с дълга дръжка. Яке, което ѝ беше непознато. От кухнята се носеше остра миризма на изгоряло, а противопожарната аларма пищеше така оглушително, сякаш се беше включила вътре в главата на Фрида. За момент тя се замисли дали да не си тръгне от собствената си къща и от всичко, което се случваше там.
Вместо това тя се пресегна и натисна копчето, за да изключи алармата в тавана на антрето, след което повика Клои. Не получи отговор, но котаракът профуча покрай нея и избяга нагоре по стълбите.
Цялата кухня беше задимена. Фрида видя, че дръжката на тигана беше станала на шупли и се беше огънала. Явно от това идваше острата миризма. Наоколо имаше бирени бутилки, празни чаши, една красива купа беше влязла в ролята на пепелник, а на лепкавата и окапана маса бяха оставени две мръсни чинии. Тя изруга тихо и отвори задната врата. Клои стоеше в средата на двора, а в дъното, седнал с облегнат до стената гръб и с брадичка, подпряна на свитите си колене, се виждаше Тед. Около него бяха разхвърляни угарки, а в краката му се търкаляше празна бирена бутилка.
— Клои.
— Не чух кога си се прибрала.
— Вътре е ужасен безпорядък.
— Щяхме да почистим.
— Говорих с Оливия. Можеш да останеш тук една седмица.
— Супер!
— Но си има правила. Това е моят дом и трябва да се съобразяваш с установения ред и с моите изисквания. Като за начало, измий и почисти мръсотията, която си оставила. Изрядно. Вътре не се пуши. Здравей, Тед.
Той вдигна глава и се вторачи в нея. Клепачите му бяха зачервени, а устните — безкръвни.
— Здравейте — отрони той едва чуто.
— Откога си тук?
— Тъкмо си тръгвах.
— Вие двамата днес ходихте ли на училище?
Клои сви рамене и ѝ хвърли предизвикателен поглед.
— Нали разбираш, че има някои неща, които са по-важни от училището. В случай че си забравила, майката на Тед беше убита.
— Знам.
— Ако трябваше да избираш между часа по естествени науки и това да помогнеш на приятеля си, кое би предпочела?
— Помощта към приятелите се нарежда след часа по естествени науки. — Фрида погледна към Тед. — Кога си ял за последно?
— Щяхме да си изпържим палачинки, но не се получиха — обясни Клои.
— Ще ви направя препечени филийки.
— Нямам намерение да споделям с вас как се чувствам, ако това целите.
— Далеч съм от тази мисъл.
— Явно всеки очаква това от мен. Да говоря за чувствата си, да плача, а те да ме прегърнат и да ми кажат, че всичко ще бъде наред.
— Аз просто смятам да ви направя препечени филийки. Тед, баща ти знае ли, че си тук и че отсъстваш от училище?
— Не, аз не съм дете.
— Знам това.
— Баща ми си мисли за съвсем други неща. Майка ми се е чукала с друг мъж.