— Мисля, че намерих нещо. Вижте. — Тя отвори дланта си и му показа малка кръгла кутийка с хапчета. Карлсън я разгледа с присвити очи.
— Беше в онзи дълъг шкаф до банята — този, дето е пълен с хавлиени и всякакви други кърпи, лосион за тяло, тампони и най-различни неща, с които не са знаели какво да правят.
— Е, ѝ?
— Противозачатъчни таблетки — каза Ивет. — Сложени в един чорап.
— Странно място да си държиш контрацептивите.
— Да. Особено когато Рут Ленъкс е имала вътрематочна спирала.
Джиесемът на Карлсън иззвъня. Той го извади от джоба си и се намръщи, като видя кой го търси. Беше получил два кратки есемеса и едно гласово съобщение от Сейди, в които го молеше да ѝ се обади. Щеше да пренасочи и това обаждане към гласовата си поща, но размисли: тя очевидно нямаше намерение да се откаже, а ако той сега отговореше на позвъняването, може би щеше да успее да приключи с нея веднъж завинаги.
— Извинявай, че не ти отговорих предишните пъти. Бях зает и…
— Не. Не ми отговори, защото не искаше да ме видиш отново и реши, че ако не отговаряш на обажданията ми, аз просто ще се разкарам.
— Не е вярно.
— Не е ли? Аз пък си мисля, че е точно така.
— Направих грешка, Сейди. Много те харесвам, прекарахме приятно вечерта, но сега не е най-подходящото време за мен.
— Не ти се обаждам, за да те поканя да излезем, ако от това се страхуваш. Схванах мисълта ти. Но ще трябва да се срещнем.
— Не мисля, че това е добра идея.
— Напротив, това е много добра идея. Ще трябва да седнеш срещу мен, да ме погледнеш в очите и да ми дадеш обяснение.
— Сейди, чуй ме…
— Не, ти ме чуй. Държиш се като объркан тийнейджър. Покани ме да излезем, прекарахме приятно вечерта, правихме любов — поне аз така го почувствах. А после ти се измъкна, сякаш се беше засрамил от случилото се между нас. Аз заслужавам повече от това.
— Съжалявам.
— Дължиш ми обяснение. Утре вечер в осем ще те чакам в същия вино бар. Ще отнеме не повече от половин час. Ще ми разкажеш защо се държа по този начин, после можеш да се прибереш вкъщи и аз повече няма да ти се обаждам.
И тя затвори. Карлсън погледна джиесема в ръката си и повдигна вежди. Биваше си я тази Сейди!
34
Фрида винаги се чувстваше странно, когато ѝ се наложеше да отиде на юг от Темза. Но пътуването до Кройдън ѝ се струваше като пътуване до друга държава. Належи ѝ се да го търси на картата. Трябваше да отиде до метростанция "Виктория" и да се качи на наземната железница. Потокът от пристигащи пътници, пътуващи за работа от предградията, беше огромен, но влаковете, които тръгваха от Лондон, бяха почти празни. Мегаполисът беше като гигантска твар, която засмукваше хората и едва в късния следобед щеше да ги изплюе обратно. Когато влакът прекоси реката, Фрида видя отдалеч рушащите се тухлени корпуси на отдавна нефункциониращата електроцентрала в Батърси. Тя дори се ориентира къде би трябвало да е жилището на Агнес Флинт точно до огромния пазар. След Клапам Джънкшън и Уондзуърт Комън гледката вече ѝ беше непозната и пред очите ѝ запрепускаха безименни паркове, гробище, задните дворове на къщи, търговски център, автоморга; за миг зърна жена, която простираше пране, и дете, което скачаше на син; батут. Въпреки че улиците ѝ бяха непознати, Фрида продължи да гледа през прозореца. Беше ѝ интересно. Къщите и блоковете не можеха да се скрият от влаковете така, както успяваха да се скрият от колите. Човек не виждаше; красивите им фасади, а всички онези грозни и неугледни неща отзад в дворовете им, на които собствениците не обръщаха внимание и не смятаха, че някой ще ги забележи: изпочупените огради, купищата смет, изоставената машинария.
Когато излезе от метро станцията, отново ѝ се наложи да разгледа картата, за да се ориентира накъде да тръгне, но това никак не беше лесно. Завъртя я няколко пъти, за да види от кой изход беше излязла. Въпреки това тръгна в неправилната посока и трябваше отново да погледне в картата, за да се ориентира къде точно се пресичаха "Пийл Уей" и "Кларънс Авеню". Наложи ѝ се да се върне обратно до метростанцията и оттам пое по многобройни квартални улички, докато стигна до "Ледбъри Клоуз". Номер осем беше еднофамилна къща с циментова мазилка с камъчета, която не се различаваше от околните къщи с изключение на това, че беше по-поддържана, с особено внимание към детайла. Фрида забеляза новите прозорци, чиито рамки бяха прясно боядисани с лъскава бяла боя. От двете страни на входната врата имаше по една лилава керамична саксия със засаден миниатюрен храст, красиво оформен като спирала с помощта на градински ножици.