Корт се сети за серийния подпалвач, който се бе заел с търговския риболовен център на Леклер. От заплахите, които Леклер бе получил, отделът на Корт бе почти сигурен, че зад всичко това стои група недоволни рибари, решили да палят имуществото на бизнесмена — рибари от кейджуните, каквато бе и Сейбъл Душейн.
Може да е било съвпадение или пък Сейбъл е била там по друг повод.
— Прати някой да ми вземе багажа от летището. Ще оставя стикерите на информация. — Корт извади пропуска си за дълготраен престой на паркинга.
— Накъде поемаш, шефе?
— Към центъра.
Сейбъл усети в кой момент Джей Ди напусна залата и несъзнателно се отпусна за момент, преди да се концентрира в усилията си да убеди персонала в спешното отделение, че няма да дойде на себе си. От разговора между сестрата и санитарят разбра, че я местят в рентгена, а оттам в стая.
— Какъв е нейният случай? — дочу тя гласа на млад мъж, докато я вкарваха в някаква студена стая.
— Не знам точно. Травма на главата, мисля. Трябва ли ви картона й?
— Не, оставете го там. След десет минути ще ми докарат пациент за снимка на таза. Трябва бързо да приключа с тази. — Нещо меко обви врата й. — Ще ми помогнеш ли да я преместим?
Тя остана отпусната, докато я вдигнаха и я разположиха на масата. Очите й също останаха затворени, докато нагласяваха плаките в рентгена. Чак когато доброволецът излезе, тя едва забележимо повдигна клепачи, за да огледа стаята. Имаше защитен панел, зад който младият рентгенолог командваше снимките от сложен пулт. Санитарят го нямаше. И Джей Ди, не се виждаше наоколо.
Сега вече мога да спра да се преструвам.
Тя наблюдаваше как младият техник си върши работата — завърташе ключове, натискаше бутони, оборудването бръмчеше. Той излезе, за да смени плаките и й се усмихна.
— Я виж ти! Как се чувствате?
— Боли ме главата — призна тя.
— Не се съмнявам. — Пейджърът му записука. Погледна го и въздъхна. — Виж, сладурче, долу има спешен случай, който не може да чака. Ти си почивай тук, връщам се веднага. Става ли?
Сейбъл се обърна настрани и се омота с чаршафа. И той, и болничната нощница бяха толкова тънки, че не можеше да спре да трепери от студ. Времето минаваше, а техникът не се връщаше и тя взе да губи търпение.
Да не би да ме е забравил?
Седна, слезе от масата и тръгна да види какво бе забавило техника. Вратата рязко се отвори, точно когато я доближи и бързо отстъпи зад нея.
Нисък мъж с жълта каска влезе и се отправи към масата. Не можеше да види лицето му, но усети странно позната миризма. Като на риба… и петрол.
Той беше.
Сейбъл заобиколи вратата и се втурна по коридора. И в двете посоки не се виждаше жив човек, затова влетя в отсрещната врата, на която нямаше табела. Оказа се склад, пълен с колички, натоварени с чисто бельо.
И сега какво? Не можеше да остане там, трябваше да се измъкне. Трябваха й дрехи.
В единия край на помещението имаше стойка със закачени лабораторни престилки и тя грабна едната и едва не изпищя, когато в пролуката се появи безжизненото тяло на младия рентгенолог. Бялото на очите му бе станало розово, устата му зееше. По врата му се виждаха синини.
Бил е удушен.
Стомахът й се обърна, като посегна да провери пулса, но пулс нямаше. Хвърли див поглед към вратата. Дали щеше да се върне? Щеше ли да я търси тук?
Намери Джей Ди.
Отиде до вратата и лекичко я открехна. Вонята на риба и петрол я удари в носа и тя видя гърба на мъжа само на няколко сантиметра от себе си. Все още беше с жълтата каска. Стоеше точно пред склада и чакаше.
Оглеждаше се за нея.
Сейбъл подреди престилките на закачалката, така че да прикрият тялото на рентгенолога, после дръпна от коша с мръсни дрехи чифт хирургически панталони, покрити с пръски засъхнала кръв по тях. След като ги навлече, напъха вътре нощницата, а отгоре облече лабораторната престилка. Едно бързо тършуване по рафтовете й помогна да намери найлонова шапка за глава.
Тихо си каза молитвата, грабна една от количките с чисто бельо и блъсна с нея вратата. Мъжът инстинктивно отскочи встрани и я изгледа, но тя бе свела глава и бързо му обърна гръб.
— Извинете.