Буташе количката по коридора към червения надпис „Изход“. Само още няколко метра.
— Хей-хей, чакай.
Погледна през рамо и го видя да тича към нея. Отчаяна, тя завъртя количката и я блъсна срещу него, после се втурнало стълбите. Стигна долния етаж и се стрелна в отделението. Не посмя да спре и да помоли, за помощ. Той я следваше, щеше да я открие всяка секунда.
Трябваше да се махне.
Престилката я правеше невидима за сестрите и лекарите, които подминаваше, следвайки стрелките към асансьорите. Никой не я заговори, нито я погледна, нито пък се опита да я спре, когато напусна болницата.
За момент се спря навън и си помисли за Джей Ди, който я чакаше в спешното отделение. Тогава през прозореца видя мъжа с жълтата каска да слиза от асансьора. Оглеждаше хората във фоайето.
За пръв път успя добре да го види и го позна. Били Тибидо, един от хората на Кейн Гантри.
Кейн се бе борил със зъби и нокти да държи търговския риболов далеч от лимана. Марк бе притежавал една от най-големите фирми за търговски риболов в щата.
Били тръгна към изхода.
Трябваше да намери Джей Ди. Тя забърза към входа на спалното отделение, но спря, защото една кола й блокира пътя. Възрастен шофьор слезе и тръгна към нея, подпирайки се тежко на бастуна си в дясната ръка. Лявата бе увита в окървавена кухненска кърпа.
— Какво се е случило?
— Едно тъпо улично псе ме ухапа — отвърна той, после смръщи вежди и кимна към седана. — Оставих ключовете на контакта — паркирайте я вместо мен. Всеки момент ще припадна. — Той закуцука към болницата.
Сейбъл погледна през рамо и видя, че Били излезе навън. Вече няма време. Заобиколи колата и отвори шофьорската врата.
— Кортланд се връща от Билокси — съобщи Елизабет Гембъл на икономката Мей Уолъс, докато оглеждаше аранжировката на цветята в трапезарията и пъхна стърчаща клонка папрат зад една разцъфнала роза. — Моля те сложи още един прибор на масата за вечеря.
— Да, госпожо. — Мей дръпна настрани синята сатенена завеса. — Изглежда ще вали.
— По-добре сега, отколкото през уикенда. — Елизабет се намръщи на леко размазаното си отражение на повърхността на дългата махагонова маса, която бе притежание на семейството й още от Френската революция. Всичко беше наред, но тя си сложи очилата, висящи на врата й, за да се огледа. — Или са ми поникнали още две вежди, или тази маса има нужда от полиране, Мей.
Икономката се изкиска.
— Сигурна съм, че е от масата, госпожо. — Телефонът в кухнята звънна и Мей отиде да се обади. Върна се след миг. — Госпожо, търси ви Морая Навар.
— Ще се обадя от библиотеката. Което ми напомня — би ли се обадила на цветарите да провериш дали имат достатъчно гардении на склад за тържеството? Не ми се иска да го оставям за последния момент. — Елизабет взе тефтера си от масата. Имаше толкова много неща да свърши, а оставаха само няколко дни. — О, и моля те, когато от кетъринг фирмата докарат таблите за сервиране — трябва да им поръчаме още една за студения бюфет.
През седмицата, в която се провеждаше най-големият празник за годината в Ню Орлиънс, всичко вреше и кипеше, но Елизабет Гембъл бе свикнала да се справя с тези предизвикателства. Освен ежегодната вечеря на Луис, която мъжът й даваше в своя ресторант за сътрудниците си. Черно-бялото гала парти бе най-важното обществено събитие в семейния календар. Откакто бе поела ролята на домакиня от майка си преди двайсет и пет години, Елизабет спазваше традицията и даваше всичко от себе си, за да организира най-елегантното и съвършено тържество за сезона.
Традицията бе прекрасно нещо, но през последните няколко години бе започнала да я изтощава. Прекалено остарявам, за да тичам така на всеки Марди Гра.
Докато влизаше в библиотеката на съпруга си, на Елизабет й се прииска за хиляден път да бе имала дъщеря. Снаха й Уенди би могла да поеме семейните задължения, но двамата с Айван избраха да живеят в ранчо насред забравената от Бога Монтана. Все пак Елизабет имаше още двама сина за женене и щом Джийн-Делано се задомеше с Морая, щеше да й предаде факела на традицията.
Само да мога да го убедя да предложи на момичето. Знаеше колко е инатлив сина й, но един деликатен намек нямаше да навреди. Обявяването на годежа на тазгодишния бал щеше да бъде съвършеният акцент. Щом ги оженеше, двете с Морая щяха да обединят усилия да го махнат от полицейското управление и да го накарат да се заеме с нещо, което не изисква носене на оръжие.