— Това съпругата ви ли беше? — попита го нежен глас.
Джей Ди се обърна и видя до себе си жена на средна възраст. Носеше избелял пеньоар и изглеждаше уморена, но му се усмихна съчувствено. Той успя най-сетне да проумее какво го питаше — тя имаше предвид Сейбъл.
Стомахът му се сви:
— Не, госпожо. Тя ми е… приятелка.
— Е, не се тревожете. Болницата е добра. — Тя посочи с глава към манипулационните. — Съпругът ми е там. Изяде набързо два от малките сандвичи, после каза, че има болки в гърдите.
Каза го с весел тон, но той забеляза тревогата в очите й.
— Сигурен съм, че няма нищо сериозно.
— Най-вероятно проблеми с храносмилането. Ще съжалява за чушките и лука, както винаги. — Тя се засмя на себе си. — Все му повтарям, че трябва да спре да яде толкова много и така бързо, но не ме слуша?
Той леко й се усмихна.
— Много трудно се удържа мъж, чиято жена готви добре.
— Сигурно — изгледа го тя. — Изглежда момичето ви сериозно си е ударило главата — катастрофа ли беше?
— Не, госпожо, падна. — Той отново се загледа през прозореца. — Опитах да я хвана, но не бях достатъчно бърз. — Сейбъл се бе изплъзнала между пръстите на протегнатите му ръце.
Една сестра съобщи някакво име и жената го потупа по ръката.
— За мен е. Не се притеснявай, синко. Погрижи се за нея, ще се оправи.
Вниманието на Джей Ди бе привлечено от фигура в престилка и панталони, която разговаряше отвън с възрастен мъж. Беше жена, но с гръб към него. През струпалите се буреносни облаци се прокрадна лъч светлина и червената коса лумна под шапката като огън.
Не може да бъде…
Той изруга и се втурна към изхода, но шофьорът на седана му препречи пътя.
— Внимавайте къде вървите, по дяволите!
— Извинете. — Джей Ди се забави, за да помогне на възрастния мъж, преди да изскочи навън.
Сейбъл вече бе седнала зад волана на колата. Тя не просто се измъкваше, тя му биеше шута.
Щеше да стане само през трупа му.
Джей Ди можеше да се обади в управлението и да обясни как единствената свидетелка на смъртта на Марк Леклер току-що е откраднала кола и да изчака подкрепление. Или можеше да я залови.
Дори не трябваше да се замисля.
Минута по-късно Джей Ди настигна Сейбъл по магистралата, но се движеше през три коли, за да не го забележи. Знаеше къде отива — в Ачафалая, точно както в нощта на танците.
Само че този път допусна голяма грешка.
Сейбъл сигурно си мислеше, че той е все същото влюбено момче, което не разбира какво става с нея. Тя не си даваше сметка, че последните десет години е видял много смърт и разруха. Разследването на убийства го бе променило, бе изкоренило всеки признак на съжаление у него и го бе превърнало в опитен, хладнокръвен ловец на глави.
Можеше да бяга колкото си иска, но вече нямаше място по земята, където би могла да се скрие от него.
Както бе очаквала, Тери отнесе гнева на Пелерин — сама и в пълно мълчание. Обаждаше се единствено, когато от нея се искаше отговор. Не мина добре, също като пресконференцията, главно защото никой не можеше да се свърже с Джей Ди, а от болницата все още не бяха съобщили какво е състоянието на Сейбъл.
— Не ми пука, дори мозъкът й да изтича през ушите — изръмжа капитанът в края на тирадата си. — Отиваш в „Мърси“, казваш им да й дадат каквито лекарства трябва и я връщаш тук за разпит. Ще й бъде наложено задържане под стража, докато не излязат резултатите от аутопсията на Леклер, и никой — включително самата тя — няма да говори с медиите, освен чрез мен. Искам писмен доклад за хода на следствието на бюрото си след два часа. Разбрахте ли ме добре, сержант?
Тери щеше да накара Джей Ди да напише доклада, ако успееше да отлепи ръцете му от свидетелката, за да ги сложи на клавиатурата. Дължеше й това.
— Да, сър.
Телефонът на Пелерин иззвъня за пети път, откакто Тери влезе в кабинета му, и той го изгледа с отвращение:
— Тръгвай, изчезвай оттук.
Тери изхвърча от сградата на управлението и се отправи към колата си, палейки цигара в движение. От началото на годината бе направила пореден опит да ги откаже, но никотиновият глад я превръщаше в истинска кучка и тя реши, че ще направи услуга на света като изчака до отпуската си.
Само дето нямаше да се отвори такава възможност, докато не приключеха със случая Леклер, което нямаше да е скоро, освен ако Изабел не започне да си спомня нещо. И тогава се очертаваше голяма вероятност Тери да се окаже с нов партньор.