Да напусне Били Тибидо? За малко да се изсмее. Нямаше семейство, нямаше къде да отиде. Бе напуснала училище на шестнайсет, така че никой нямаше да я вземе на работа. Били беше всичко, което притежаваше.
— Мога да ти помогна да си намериш работа. — Съседката й повдигна края на оскъдната си дреха. — При Бартоломео търсят момичета.
Лайла танцуваше пет вечери в седмицата в стриптийз клуба на Барт, но имаше страхотно тяло и не се свенеше да се разголва. Сесилия дори не обичаше да се съблича на светната лампа.
— Благодаря ти, но не мога да го направя.
Съседката й завъртя очи.
— Ще сервираш, сладурче, няма да се събличаш.
Лайла продължи да говори, но тя не можеше да се концентрира върху думите й. Продължаваше да мисли за Били и пистолета.
— Благодаря, ще се оправя — прекъсна тя съседката си насред изречението и отвори мрежата на вратата. — Извинявай, но имам да свърша нещо важно.
След като Лайла си тръгна, Сесилия отиде до телефона. Щеше да се обади на Кейн и да му каже, че Били е тръгнал на лов. Кейн щеше да прецени какво точно ще ловува мъжът й.
Пета глава
Сейбъл намали чак, когато излезе от града и пое по един от по-малко оживените вътрешни пътища. Дори и тогава не можеше да спре да трепери.
Как ме е открил толкова бързо?
Джей Ди бе предупредил персонала на спешното отделение да не дават информация на никого, че тя е там. Убиецът на Марк сигурно я бе проследил от пожара до полицейското управление, а оттам — до болницата. Или пък някой от полицаите му е казал къде да я намери.
Бе удушил младия фелдшер, за да се добере до нея. На какво ли още беше способен?
Сега, след като бе откраднала колата, трябваше да действа бързо и да бъде постоянно в движение. Открие ли я полицията, намери ли я Джей Ди, нямаше да има друг шанс за бягство. Но първо трябваше да се види с Кейн.
Кейн Гантри имаше да отговаря за много неща.
Към отбивката за хелинга на Гантри сочеше написана ръкописно табела, закована на завоя на тесен черен път, и щом зави, тя дочу далечен шум от мотори и мъжки гласове. Лодките на Кейн се прибираха след дългия ден, прекаран в открити води, което означаваше, че целият му екипаж ще бъде на доковете и ще разтоварва улова и пасажерите, които бяха качили по пътя. Беше понеделник, така че едва ли много туристи са искали да излязат за риба.
Тя изгаси фаровете и спря на няколкостотин метра от доковете и забеляза силуета на едрия мъж, застанал на края на кея. Дърпаше пълна мрежа, която се поклащаше от скрипеца на голям катер. Задържа мрежата, прицели се, спусна я над една огромна дървена количка и я освободи. Стридите дрънчаха върху дървото като счупени чинии.
Нищо няма да ми направи пред хората си, убеждаваше се тя, когато слезе от колата и тръгна към дока. След всичко, което Реми направи за него, няма да посмее.
— Подкараха го към т’ва хубавото местенце на Даръл и пак чух бръмченето — обясняваше на останалите Таг Макгий, един от по-възрастните мъже от екипажа, докато разтоварваха улова. Съсухрените, загрубели от времето кейджуни, които работеха за Гантри, прекарваха целия си живот във водата и ако не ловуваха там или на сушата, говореха за работата си. — Беше пълнолуние, разбираш ли, и му викам на онзи янки, може да са ония стари черни роби дет’ се удавили в лагуната през войната при настъплението на северняците. А той ми вика: „Ами вече да се връщаме. Май хванах достатъчно.“
Всички мъже се изхилиха на тези думи. Кейн каза нещо тихо на мъжа и той вдигна ръка.
— Показах му, че е само пасаж костури, дето си бръмчи под водата, шефе. — Таг поклати глава с отвращение. — Той вика: „Хич не искам да хващам призрачни риби“.
— Все така плашиш туристите, които си плащат, Таг Макгий — обади се Сейбъл и всички погледи се обърнаха към нея. Работата временно замря. — Не те ли е срам.
Кейн се обърна към нея, но залязващото зад гърба му слънце остави лицето му в сянка.
— Добър вечер, госпожо Душейн. — Таг погледна към нея, после към шефа си, покашля се и размаха ръце към мъжете: — Размърдайте си задниците и карайте тез талиги към бараките.
Изведнъж всички се заловиха за работа, освен Кейн, който стоеше и чакаше, загледан в Сейбъл, която бавно се приближаваше по избелелите дъски към лодката му. Проговори, чак когато тя се приближи на няколко метра от него: