— Трябваше да си в болницата с ранена глава.
— Не беше кой знае каква рана. — Тя погледна лопатата с къса дръжка, която той взе. — Чу ли за пожара?
— Навсякъде се говори за това — по радио, по телевизия. — Той заби лопатата в камарата стриди и надигна количката. Големите му бицепси изпъкнаха и той я подкара покрай нея с лекота. — Всички в щата знаят. Върви си у дома, Изабел.
Сейбъл го последва до бараката, където мъжете щяха да изчистят рибата и стридите, преди да ги натоварят в големите хладилни контейнери. Кейн мина отстрани на постройката, където един от мъжете полагаше парче мрежа над изкопана дупка, в която припламваха въглени. След като поизми стридите с един маркуч, Кейн започна да ги изсипва върху мрежата. Капките вода от мидите гадаха върху въглените и от дупката се разнесе свистене и дим.
— Кейн, трябва да поговорим.
— Не, не трябва. — Той спря, избърса потта от челото си и погледна към дърветата. — Върви при Реми. Тревожи се за теб.
— Важно е.
— Трябва да храня хората си. — Той продължи да сипва стриди върху мрежата, после извади някакви чували от зебло от кофа с морска вода и покри купчината миди. — Обърни ги след десет минути — нареди той на мъжа, който наглеждаше огъня, после бутна количката настрана и тръгна към Сейбъл.
Тя го спря с един въпрос:
— Беше ли в града тази сутрин, Кейн?
Нещо изпука в шубрака. Кейн се загледа към блатото, после се обърна към нея.
— Отивай си вкъщи, Изабел — каза той с хладен глас и още по-хладен поглед. — Тръгвай веднага.
— О, няма да мръдна. — Светлината падаше върху лицето му и тя видя промяната в изражението му. — Не и докато не ми кажеш какво си направил.
— Какво съм направил? — Той се приближи до нея и здраво я сграбчи за раменете. — Тръгвай с мен. — Заведе я до бараката и й посочи големите хладилни контейнери. — Виждаш ли това? Пет години ще трябва да изплащам тези, както и другите, които трябва да кача на лодките си. Карат ме да купувам отделен лиценз за всяка лодка. Повечето от малките фирми наоколо затвориха, защото не могат да си го позволят. — Той я пусна. — Не аз направих това, Изабел. Леклер ни подреди така.
Тя знаеше за старите разправии. Беше приет закон, който налагаше стридите да бъдат слагани в хладилни контейнери почти веднага след като ги извадят от водата, за да се избегне разпространение на бактерии. Беше въведен и по-строг режим за лицензиране. Марк бе един от главните инициатори на тези промени.
— Това е за здравето на хората, Кейн — напомни му тя.
— Леклер и такива като него залагат мрежи на места, където се влива канализацията — изръмжа й той. — Никой не ги глобява за стридите, които вадят от мръсотиите. Никой не ги обвинява, че разболяват хората.
— Държавата затваря тези рифове и ти добре знаеш това. — Усети как мъжете започнаха да се събират около тях в тъмното, но реши, че няма да им позволи да я заплашват. Тя бе дъщеря на Реми Душейн и познаваше повечето от тях, откакто ходеше по земята. — Били беше в склада, нали?
— Уволних Били — заяви й той. Изражението му се промени, замисли се. — Трябва да го попиташ лично къде е бил.
— Ти ли му поръча да го направи? Ти ли нареждаш на мъжете да палят имотите на Марк?
Гневът по лицето му изчезна и той сведе поглед към обувките й, после отново я погледна.
— Единствените пожари, които паля, са под завивките, chere — отвърна той с глух глас и прокара загрубелите си пръсти по овала на лицето си. — И дълго поддържам огъня.
Тя знаеше какво се опитва да направи — не можеше да я изплаши с митичния си гняв, затова прибягна до другото, с което беше известен. Хилер й бе разказвала за апетита на Кейн към жените, как понякога си водел по две момичета у дома, за да не му се налага да излиза втори път, но Сейбъл не вярваше много на това. Спомняше си ясно само срамежливото момче, което бе работило за баща й.
Момчето бе пораснало, осъзна тя и преглътна трудно, когато той хвана кичур от косата й и го разтърка между пръстите си. А може би репутацията му не беше дооценена.
— Не проявявам интерес.
Той се усмихна и се наведе към нея, държейки косата й, когато тя понечи да се отдръпне.
— Така ли, Изабел? — дъхът му докосна челото й и той бавно и похотливо прокара палеца си по долната й устна. Когато тя разтвори устни, за да му отговори, палецът му влезе навътре и опипа ръба на долните й зъби. — Не ти ли е малко топличко вече?