Стомахът й се сви при вида на обилните деликатеси.
— Не мисля, че мога да хапна каквото и да е, Луи.
— Защо не поседнеш? — Заведе я до един стол, после свали сакото си и нави ръкави. За разлика от синовете си Луи Гембъл беше нисък, набит мъж, който не обръщаше внимание на оредялата си, сребриста коса и на излишните килограми. Затършува из шкафовете с увереността на мъж, прекарал по-голямата част от живота си в кухнята, и след няколко минути на масата вече имаше кана топъл чай и бисквити.
Морая прие чая, който й наля, и събра сили да му се усмихне. Беше й студено, толкова студено, че не би се изненадала, ако димящата чаша между дланите й се заскрежеше.
— Благодаря. — Той се пресегна и сипа две лъжички захар в чашата й.
— Ще ти помогне — увери я той. — Говори ли ти се за случилото се в полицейското?
Тя учтиво отпи от прекалено подсладената напитка.
— Искаха да я разпитат или нещо такова, но Лора беше прекалено разстроена, за да говори с някого. Беше пълно с журналисти. Пощуряха като видяха онова момиче.
Остана шокирана, като видя Сейбъл, но не колкото при вида на Джей Ди, обвил ръка около нея. За миг изпита чувството, че са се върнали в миналото, в нощта на танците. Само че Джей Ди също бе там и видя какво са направили Морая и останалите.
Дали ме помни? Ами ако му каже?
— Очаквам утре да изпратят някого в къщата, за да говори с Лора. — Луи потърка чело. — Би ли останала с нея, мила?
— Разбира се. — Независимо как се чувстваше, не можеше да остави горката жена сама. — Ще се погрижа за нея и съм сигурна, че майка ми също ще дойде сутринта. — Ръцете й отново затрепериха и тя бързо остави чашата.
Той се загледа в нея.
— Мога да помоля Елайза да остане с теб.
— Не, ще се оправя. — Погледите им се срещнаха. — Луи, помниш ли Сейбъл Душейн?
— Разбира се. — За миг се позамисли. — Ти също я познаваше, нали? Още от Тюлейн?
Какво ли щеше да каже, ако му признае, че тя и приятелите й бяха тероризирали момичето?
— Спомням си, че излизаше с Джей Ди — отвърна Морая с каменно изражение. — Мисля, че скъсаха точно преди завършването му. — Благодарение на нас. — Не я познавах много добре.
— Беше мило момиче. Странно, че Марк никога не я е споменавал пред мен. — Луи си взе една бисквита и разсеяно взе да я рони над салфетката си. — Джей Ди ще се погрижи за нея.
Морая напълно бе забравила за Джей Ди, откакто Лора й се бе обадила от полицията. Когато дежурният сержант й каза, че детективът се е заел със случая, тя не обърна внимание, защото все още беше силно разстроена. Отчаянието и мъката й отстъпиха на по-силното унижение и гняв. Джей Ди е разпитвал Сейбъл Душейн, когато Морая отиде да го търси за обяд. Тери Винсент трябва да е знаела и въпреки това дума не обели.
Джей Ди изобщо не забелязваше Морая, когато излизаше със Сейбъл в колежа. Беше лудо влюбен в момичето на кейджуните и всички го знаеха. Особено Морая.
Когато Джей Ди и Сейбъл излязоха от асансьора, забеляза как той я гледаше. Както никога не бе гледал нея самата.
Елизабет Гембъл безшумно влезе в кухнята.
— Накарах Лора да си легне. Да се надяваме, че ще поспи няколко часа. — Тя започна да прибира храната. — Морая, ще останеш ли сама с нея през нощта? Ще дойда утре рано сутринта.
Морая бързо кимна и стана от масата, за да й помогне.
— Много ти благодаря, че дойде.
— Радвам се, че ни се обади, скъпа. — Елизабет я целуна набързо по челото, преди да се обърне към съпруга си: — Ще докараш ли колата, Луи? Ние с Морая ще приберем тук.
Той сърдечно прегърна Морая и излезе от кухнята.
Усмивката на Елизабет угасна веднага щом мъжът й се отдалечи достатъчно.
— Чу ли за момичето, което са открили с Марк?
— Изабел Душейн. — Морая шумно затвори капака на кутия с пилешки дробчета. — Видях я в полицейското управление.
— Защо ли Марк ще се забърква с това момиче?
Морая беше настроена против Сейбъл, но майката на Джей Ди направо я ненавиждаше. Онова, което приятелите му бяха направили преди десет години, всъщност бе заради Елизабет. Разбира се, не беше ги молила за това директно, но беше дала ясно да се разбере, че ще бъде много щастлива, ако Сейбъл и Джей Ди се разделят. Това бе окуражило Морая и приятелите й.
— Не знам. — Тя грабна шепа солети и ги напъха в един плик, като изпочупи повечето от тях. — Казват, че между тях е имало нещо.