С нищо не беше по-различен от онова кейджунско копеле, щом така лесно губеше контрол. Отвратен от себе си, Джей Ди дръпна Сейбъл настрани и отвори вратата.
— Качвай се.
Тя се настани отпред, докато той седна зад волана и запали мотора. Усети я как се сви до вратата, по-далеч от него, и обви ръце около себе си. Цялата трепереше. После направи нещо, от което му се прииска да я грабне в обятията си отново.
Протегна китки към него.
— Няма да ти слагам белезници.
Тя бавно отпусна ръце в скута си.
— Но нали избягах, откраднах кола… — Сякаш се опитваше да го убеди, че не може да й се има доверие.
— Да не си мислеше, че кражбата на една кола ще те спаси? — Движеше се бързо на заден ход, докато не стигна до по-широко място, където направи обратен завой и излезе на главния път. Замълча, докато гневът му не се поукроти и чак тогава я погледна: — Трябва да знам какво е имало между теб и Марк.
— Няма да ми повярваш.
— Да видим.
— Добре тогава. — Тя впери невиждащ поглед в тъмнината. — Майка ми почина преди четири месеца. Имаше рак на костите.
Най-малко това бе очаквал да чуе. Когато бяха заедно в колежа, тя почти не споменаваше родителите си, но винаги бе усещал, че са много близки. Така и не му показа колко близки бяха, но винаги си е била малко тайнствена.
— Съжалявам.
— Работех за „Фемили Сървисиз“ в Шревърпорт, но напуснах, за да се прибера и да се грижа за нея. — Тя се отдръпна от вратата и се наведе напред, така че косата й закри лицето й. — Марк се обади преди няколко седмици, когато научил, че мама е починала. Първо говорихме по телефона, после Реми ме убеди да се видя с него. Бях много притеснена — все пак бе кандидат за губернатор, но него това не го интересуваше. — Гласът й омекна: — Беше толкова любезен и мил, и толкова се интересуваше от мен. Веднага си допаднахме.
В главата на Марк изникнаха какви ли не фантазии — Марк със Сейбъл. Ръцете на Марк върху Сейбъл. Как я докосва. Как я целува. На всичко отгоре бе видял и Гантри да прави същото. Силно стисна волана, докато не запука в ръцете му.
— Значи си имала връзка с него.
— Не съвсем. Днес щеше да ни е за втори път. — Тя сведе поглед. — Искам да кажа, щяхме да се срещнем за втори път.
— Явно първата ви нощ е била върхът. — Искаше му се да разбие предното стъкло с юмрук. — Или е било любов от пръв поглед?
— Така е било, но между него и майка ми. — Тя отметна косата си и го погледна. — Марк Леклер не ми беше любовник, Джийн-Дел. Беше ми баща.
Изабел се бе измъкнала някак си от Били в болницата, но той знаеше къде ще отиде. Старият все още живееше в същата барака, където майка й бе продавала стръв — малко по-надолу от Гантри.
Много удобно.
Били реши, че първо ще уреди сметките си с Кейн, после ще довърши момичето. Разбра, че е извадил късмет, когато се промъкна през храсталака, за да огледа кея, и като по поръчка пред очите му изникна Изабел, която се караше с шефа му пред всичките му служители.
— Ето къде си била! — Той се намести по-напред и приклекна зад един храст. — Мен ли търсиш, зайченце? Тук съм.
Заслуша се какви ги дрънка, но когато спомена името му, главата му запулсира. Разбра, че е видяла лицето му. Знаеше, че той е подпалил огъня.
За това, продажната кучка щеше да умре бавно.
От друга страна, Кейн го изненада. Можеше да й признае всичко, но само каза, че го е уволнил. Може би Били грешеше за него. Може би шефът му в крайна сметка си е спомнил кое е важното — вярност към своите преди всичко.
— Време е. — Били се прицели в момичето, но Кейн застана между него и Изабел. — Разкарай си големия задник оттам.
За пръв път от сутринта се почувства по-добре. Като приключи тук, можеше да позаглади нещата с Кейн. Щяха да седнат да се разберат. Били винаги бе вършил онова, което Кейн бе искал от него. Тоя път малко оплеска работата, но щеше да се поправи. Сега имаше много пари. По дяволите, можеше дори да инвестира една част в бизнес.
— Гантри и Тибидо — мърмореше си той, опитвайки се да си представи. — Ъ-хъ. Тибидо и Гантри звучи по-добре.
Били така се увлече в мечти, че не забеляза ченгето, докато не насочи оръжие към Кейн. Еуфорията му моментално се изпари и вдигна пушка, като се опитваше да хване на прицел полицая. Предпазливото копеле стоеше в сянка и бе почти невъзможно да го види. Докато Били размисли, Изабел вече бе изчезнала в тъмното с ченгето. Малко по-късно дочу шум от мотор на кола.