— Марк Леклер и момиче от кейджуните. — Той заклати глава, изпълнен със скептицизъм.
— Защо ти е толкова трудно да го повярваш, Джей Ди? Майка ми беше красива, мила жена. — Огорчението я предизвика да добави: — А и ти обикаляше по тези места някога, не помниш ли? Случва се.
Той присви очи:
— Никога не съм се срамувал от теб, Сейбъл. Гордеех се с теб. Перчех се с теб.
Направи се, че не го чу. Просто повдигна рамене.
— Няма значение. Сега и двамата са мъртви и не е нужно никой да знае за това.
Той понечи да каже нещо, спря се, после попита:
— Защо майка ти не ти е казала за Марк?
— Не знам.
— Защо не е казала на Марк за теб?
— Мисля, че се е страхувала. Татко си спомни, че в края на онова лято някакви добре облечени хора идвали в магазинчето за стръв. Мисли, че сигурно са били родителите на Марк. Не знае какво са й казали, но веднага след това тя скъсала с него. Тогава трябва да е знаела, че е бременна. — Тя чертаеше с пръст около петната кръв.
— Баба и дядо я изпратили при роднини в Мобайл, където съм родена. Върнала се в Ачафалая, когато съм била на няколко месеца.
Той мълчаливо осмисли думите й и попита:
— Името на Марк фигурира ли в акта ти за раждане?
Тя кимна.
— Крила го е от всички, но мисля, че е искала да знам. Трудно е да се каже — татко твърди, че никога не му е казвала. Намерил акта за раждане чак след смъртта й. Запазила го е заедно с няколко писма от Марк, които спасила от пожара.
— Пожар? Какъв пожар?
— Няколко седмици след завръщането й в Ачафалая някой подпалил старото магазинче за стръв. Реми — баща ми — спасил мен и майка ми, но нейните родители загинали в пожара. Реми бил толкова тежко обгорен, че не давали надежда за оцеляването му. Бъд Гантри бил арестуван, а Реми и майка ми се оженили и се върнали в блатата при семейството му.
— Бъд Гантри?
— Бащата на Кейн Гантри — той подпалил къщата. — Тя погледна към пътя, водещ към хелинга на Гантри. — Бъд винаги е твърдял, че това била негова идея, но хората бяха сигурни, че някой му е платил — разполагал е с пари и се хвалел, че щял да получи още. Умрял на втория ден от влизането си в затвора, преди да се разбере кой му е платил.
Нещо изпука, изсвистя и удари на метал. Преди Сейбъл да разбере какъв е този звук, Джей Ди я сграбчи за рамото и я натисна надолу:
— Залегни!
Последва втори силен пукот. Стъклото се пръсна и малки парченца се посипаха по главата й.
— Някой стреля?
— Стой долу.
Джей Ди запали мотора, включи рязко на скорост и изскочи на пътя, после се метна настрани и гневно изруга, когато прозореца до него се пръсна. Сейбъл видя как натисна газта до дупка и се вкопчи в седалката, когато колата взе да се мята бясно по шосето.
— Джей Ди!
Бе извадил пистолета си и стреля два пъти по някого през разбития прозорец. Оглушителната експлозия от изстрелите му и миризмата на барут я накараха да зарови глава в седалката и да запуши ушите си.
Последваха два силни гърмежа под колата и предницата внезапно увисна.
— Дръж се! — Джей Ди удари спирачки, когато колата поднесе. Сейбъл изхвръкна от седалката и се удари в рамката на вратата. Колата излетя от пътя и бясно се запремята из шубраците.
В един момент сякаш летяха във въздуха и тогава последва страхотен трясък. Сейбъл усети ръцете на Джей Ди около себе си секунда, преди да попаднат в пълен мрак. Студената вода нахлу в кабината през счупеното стъкло.
— Хвани се за мен. — Държеше я с една ръка, а с другата блъскаше да отвори шофьорската врата. Колата се напълни с още вода и водорасли и започна бързо да потъва. Джей Ди опипа лицето й и я притисна още по-здраво.
— Хвани се за рамената ми и си поеми въздух.
Водата беше смразяваща и притискаше ушите й. Той успя да измъкне и двамата от колата и я издърпа пред себе си. Заплуваха заедно, като тя буташе енергично с крака, за да се отдалечат от потъващата кола. Точно когато усещаше, че дробовете й ще се пръснат от липса на кислород, той я извади на повърхността.
Първата глътка въздух я задави и тя се разкашля, но Джей Ди закри устата й с ръка и зашепна в ухото й.